четвъртък, 29 януари 2015 г.

Гугъл и творческото вдъхновение

Снимка: http://www.stephdodson.com/2012/04/09/letter-to-loved-ones/
Ето и втората статия, която проф. Бенбасат ни обеща – „Гугълите“. Актуална, интересна, на места емоционална, тя представя един доста актуален проблем – употребата, кражбата, присвояването, заемането на чужда интелектуална собственост в мрежата. Вече имаме много материали по въпроса, свързани със сценичните и визуалните изкуства, но "Гугълите" представя съвременните аспекти на проблема в областта на текстуалното – независимо дали става въпрос за литература, наука или образование, за професионална или аматьорска проява. Статията е динамична, променяна е през годините и е издавана нееднократно. За първи път е публикувана през 2006 г. във в. "Култура". Сега и читателите на "Книгохранилището" имат възможност да й се насладят и то с последни добавки и редакции. 

Приятно четене! [Натисни тук]


четвъртък, 15 януари 2015 г.

Четене отвъд закона. На гости - Алберт Бенбасат!

Професор Бенбасат веднага се съгласи да помогне за обогатяването на Книгохранилището. Днес го представяме с една от най-популярните му научни статии: "Книжен дефицит и филтър". Статията разглежда тема, която в условията на днешното многообразие ни се струва невероятна! Възможно ли е да има дефицит за книги, глад за теми и заглавия, черна борса за романи? Как работи една "нелегална" система за книгоразпространение? Какво е чувството да те преследват заради избора на четиво? Това са част от въпросите, които авторът, с умелото си перо и присъщата му ерудиция в областта на книгата, представя.
Проф. Бенбасат и доц. Парижкова. УниБИТ 2014 г.
В добавка мога да кажа, че днес държавата, с политиката си по отношение на редките и ценни книги и документи, създава условия за криминализирането на колекционирането им и то при положение, че интересът към тях е нищожен и те често се валят по земята на нерегламентрианите родни пазарища. Отново книгата може да тръгне по тъмните канали на „подземния“ свят, което ние като общество трябва да предотвратим!

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!

вторник, 13 януари 2015 г.

Капки мастило! Писането и неговите инструменти. Втора част.


Преди епохата на перодръжката и металното перо ситуацията с практикуването на ръкописния труд е още по-трудна и даже неприятна. Трябва да уловиш гъска и да й отскубнеш перото. Тук, общо взето, най-безболезненият вариант е перо за писане и гъска със зеле. Гъските, все пак, са агресивни същества и хапят лошо. Така всеки, който иска да пише, трябва да има сериозна причина, за да се захване с подобно знаимание. Ако оставим шегата на страна, пернатите животни често чистят перата си, можем да подчертаем причините, които са принудили хората да използват птичи и особено гъши пера. Перото на гъската има дебела основа и е удобно за хващане. То е гъвкаво и устойчиво, може да се подостря многократно. Най-голямото му предимство обаче е, че то действа на принципа на писалките и химикалките по дължината му минава голяма кухина, която побира мастилото и позволява на преписвача да изпише няколко думи или цяло изречение. 
Другото средство за писане през Средновековието са тръстиковите калеми, които имат сходни характеристики с птичите пера. Тръстиката е разпространено растение, все пак заблатяването не признава исторически и географски граници. Изсушените тръстикови стебла се обработват и подострят лесно, а в средата имат канал, който по подобие на птичето перо задържа известно количество мастило.
Предвид особеностите на ръкописната книга, чието преписване е отнемало доста време, птичите пера и тръстиковите калеми напълно са удовлетворявали книжовниците от предмодерната епоха.
Вижте повече подробности за предмодерните инструменти за писане тук

~~

 


неделя, 11 януари 2015 г.

Капки мастило! Писането и неговите инструменти.

Как нашите предци са записвали своите мисли, идеи, мечти? До първата половина на XIX век тази задача не е никак лесна. Мастило, перодръжка, метално перо, хартия за попиване, свещ или газена лампа в тъмната част на денонощието всичко това изисква определени условия, а писането на нещо повече от два реда се възприема като сковано кабинетно занимание, което задължително изисква масивно бюро с голяма площ. Представяте ли си как седите на брега на морето, отпуснат в творческо благоговение, и водите безгрижно бележки по бъдещия си разказ. Само секунда невнимание и мастилото от обърнатата мастилница заличава думите като вълна, която изравнява пясъка.
Необходимите предпоставки оформят и социалния профил на творците, които като правило са от средите на аристокрацията или търговските съсловия. Технологичните промени по време на Индустриалната революция, която спомага за възникването на масовата журналистика и литература, предполагат намирането на по-лесни и евтини средства за лично ръкописно себеизразяване. В България тези промени настъпват едва в началото на XX век. Тогава по-масово у нас се появяват и пишещите машини, които по онова време са истински лукс, но улесняват много работата между авторите, редакторите и печатарите. Преди появата им издателите изискват препис на авторовия ръкопис, който забавя и оскъпява работата по текста, но премахва пречките, свързани с индивидуалните особености на почерка. Новите технически средства за писане водят до сериозен ръст на кандидатите за писателска слава. Този процес може да се наблюдава и в наши дни, когато в Интернет, благодарение на техническите възможности, се появяват много, различни по жанр и вид, произведения. 
Горе на снимката са представени трите основни етапа в развитието на индивидуалните средства за писане: перодръжка (ползвана до началото на ХХ век), писалка "Пионер" II (30-те г. на ХХ век) и химикалка "Родопи" (средата на ХХ век). Долу реклама на пишеща машина от 1902 г.


понеделник, 5 януари 2015 г.

Studies in Bibliography

Studies in Bibliography е списание, което отразява научните изследвания на Bibliographical Society of the University of Virginia (BSUV). Първият брой излиза през 1949 г. и до момента са издадени 58 тома. Архивът на списанието съдържа 175 статии в областта на ръкописната и печатната история, картографията и текстологията. За да се докоснете до богатите ресурси в различните направления на англо-американската библиография, проследете линка до цифровата библиотека на Studies in Bibliography.

Приятно четене! [натисни тук]