Загадки от пещерата на шамана!

Често в ежедневието си забравяме, че освен стандартните фонетични буквени кодове за предаване на информация, заобикалящата ни среда е изпъстрена и с пиктографски съобщения. Голяма част от образците на картинната писменост са много сполучливи и ни помагат бързо да се ориентираме в обстановката, неясните просто подминаваме, а има и такива, чиято контекстуалност ни подава ръка за помощ. Тук съм подбрал един интересен пример! Трябва да поясня, че изображението не е заснето в близост до ацтекски храм, така че не става въпрос за човешко жертвоприношение. Чакам вашите предположения. Какво изразява тази пиктограма?

"Печатарят" и незасъхващото мастило на миналото

Очаквайте в средата на юни!

Историческите образи, свързани с книгата, рядко стават обект на литературни съчинения и филмови произведения, особено по нашите ширини. С романа си „Печатарят“ Силвия Томова решава смело да компенсира този пропуск в нишката от български исторически наративи. Тя се заема с нелеката задача да пресъздаде в художествена форма живота на една от емблематичните личности в дългата ни книжовна история – славянският кирилски протопечатар Яков Крайков. Роден на Балканите и работил в космополитния град-държава Венеция през XVI век той е полуисторическа, полумистична личност, която упорито се крие в сенките на минало ни. Създател на едни от най-ранните печатни книги с българска следа, живял в интересни времена на грандиозно цивилизационно противопоставяне, Яков, неговата изпъстрена с бели полета съдба, притежава потенциала да се превърне в един истински исторически бестселър. Затова предпоставки са не само енигматичността и значението на личността му, но и факта, че Силвия Томова вече доказа своето перо в областта на историческия роман с книгата си „Тит от Никомедия“. Като историк на книгата, запознат с малкото налични извори по темата, чакам с нетърпение излизането на „Печатарят“, а интересът ми се засилва и от обстоятелството, че вече нееднократно беседвах с автора по темата.

EBLIDA гостува на Рига

„Палатът на светлината“ в Рига приюти библиотекари от цяла Европа на 23-тата годишна конференция на The European Bureau of Library, Information and Documentation Associations (EBLIDA). Новата Национална библиотека на Латвия, върхово достижение едновременно на библиотекознанието и архитектурата, осигури необходимите условия и комфорт за провеждането на избори за президент и управителен съвет на организацията на европейските библиотечни асоциации. Събитието беше придружено от тематична конференция и работен семинар, на който бяха очертани основните предизвикателства пред библиотеките през XXI век. Мероприятието, което се състоя между 7 и 9 май 2015 г., се проведе съвместно с годишната среща на National Authorities on Public Libraries in Europe (NAPLE).

Националната библиотека на Латвия на брега на река Даугава

Изборите за нов изпълнителен съвет и президент на EBLIDA преминаха в дух на диалогичност и консенсус. Бяха приети доклади на основните работни групи: по правните въпроси (Улрика Домельоф-Матсон), по културната политика (Алдо Пирола) и по електронните книги (Гералд Лейтнер). Финансовият отчет демонстрира стабилното, макар и бавно развитие на организацията, която все още успешно привлича нови партньори и членове. 

EBLIDA ще бъде оглавена за периода 2015–2017 г. от финландеца Юка Реландер, който беше единствен кандидат за поста. Повече информация за новото управителното тяло на организацията може да намерите на сайта й (виж тук).

Предизвикателствата пред библиотеката на утрешния ден

Така най-общо могат да бъдат обобщени проблемите, които бяха разискани след провеждането на изборите. По време на конференцията, която премина под надслов Building a Europe of Readers, се акцентира върху факта, че технологиите продължават да се развиват изключително динамично, обществото продължава да се развива изключително динамично и затова библиотечните политики и библиотеките са задължени да следват темпото на промените.

Въпреки появата на алтернативни канали за информиране и учене през целия живот, проф. Инесе Вайдере, член на Европейския парламент, подчерта, че дигиталните умения няма да заменят библиотеките, особено в регионите. Тя изтъкна необходимостта от създаването на нов пакет от услуги за читателите, които да припознаят библиотеките като водещ консултативен и навигационен център в тяхното ежедневие. Приоритет тук са дейности, свързани с администрацията и ежедневието на хората, при които те традиционно изпитват трудности. Услугата "попитай библиотекаря", според Вайдере, трябва да включва дори неща като  попълване на формуляри и консултации от всякакво административно-правно естество.

Инесе Вайдере

Според Свен Биркерс, редактор на AGNI, навиците за четене на всички читателски групи през последните 20–30 години се променят по начин, по който никой не е подозирал. Той изрази мнението, че библиотеките са призвани да оформят информационния пейзаж на тази промяна и да следят за екологията на информационните потоци, които днес са напластени с безполезна информация.

Свен Биркерс

Проф. Дивина Фрау-Меис запозна публиката с изследване на читателските навици сред младите хора. Според нея липсата на ограничения в интернет пространството привлича подрастващите и ги отдалечава от библиотеките. Тя очерта няколко идеи, посредством които това разминаване може да бъде притъпено. На първо място читалнята трябва да се превърне в зона, която да бъде припозната от младите хора като своя територия. Важна е и промяната на достъпа до материалите, като тук трябва да се постави акцент върху ограничаване на препятствията и атрактивното представяне на наличната информация. Една от идеите се отнася до опцията библиотеката да се превърне в репрезентационен център за нови технологии. Проф. Дивина е на мнение, че трябва да се помисли за притъпяване на противопоставянето между дългите и кратките наративи, защото големите, тежки текстове днес вече отблъскват читателите. Тя подчерта и промяната в отношението на читателите към техните четива. Днес читателят вече не е просто читател, но и активен коментатор, агрегатор и производител на текстове. (Повече за конференцията – част 1; част 2; част 3).

По време на дискусията, водена от популярния блогър Кейт Русел, бяха обсъдени основните тези по докладите на участниците в конференцията. Те се обединиха около мнението, че библиотеката трябва да промени изградения имидж за традиционната й роля в обществото. Не клишета за нейната историческа и културна роля, а един нов, модерен образ, който да бъде припознат от бъдещите поколения. Ян Брейкман скицира този нов облик. Според него библиотеката трябва да партнира активно с образователната система, за да се утвърди като физическо място в живота на хората. Освен това трябва да се разширява влиянието на библиотеките, извън библиотеките – чрез организирането на мероприятия със социално и културно значение. И най-важното – библиотеката трябва да помогне на всеки индивид да се изгради като личност. 

Конференцията беше закрита с реч на новия президент на EBLIDA – финландецът Юка Реландер. Той представи визията си за развитието на организацията и изтъкна, че: "Ние живеем в културна среда и грамотността ни помага да разберем кои сме, откъде идваме и накъде отиваме". Новият мандатоносител на президентския пост е готов да сподели опита си с българската библиотечна колегия и да посети страната ни в рамките на своя мандат.

Да направим библиотеките видими

EBLIDA организира и специална работна група, която да изработи програма за стимулиране на грамотността. Участниците обсъдиха шест основни направления за развитие на библиотеките, посредством повишаването на съпричастността на гражданите към четенето. Библиотечните специалисти обсъдиха въпроса за институционалните и социалните партньорства, които трябва да се изградят, за да се намери широка подкрепа за масова грамотност и учене през  целия живот. Беше разискан новият спектър от умения и от източници, които трябва да притежават специалистите, за да придвижват успешно политиките в бранша.  В унисон с докладите и дискусията се потърси решение на проблема за по-голямата видимост на библиотеките в обществото и демонстрирането на тяхното значение за устойчивото развитие на бъдеща Европа. Беше подложен на брейнсторминг и ключовият въпрос за ролята на компютърните технологии за развитието на грамотността и библиотеките. Приоритетна по време на работата на дискусионните групи бе и темата за това как библиотеките могат да допринесат за развитието на грамотността в условията на динамична информационна среда.

Работната среща по въпросите на грамотността

За нас мероприятието приключи с едночасова разходка из дебрите на новата латвийска националната библиотека, която буквално ни остави без дъх. Толкова е вълнуващо, че дори засенчи впечатленията ми от Британската национална библиотека. Освен това, трудно може да се поддаде на описание и затова ще завърша разказа си с няколко снимки и клипче.

Лицевата страна на книгохранилището е висока седем етажа и съдържа редки и ценни издания, чиието количество визуално се подсилва чрез система от огледала 1/3

2/3

3/3

Книгите в библиотеката са на свободен достъп, а гледката за читателите е невероятна

Комфорт, стил и простор, съчетани с невероятен размах 1/2

И доста от отречения у нас бетон 2/2

Панорамата от парти центъра в короната на библиотеката

А ето и едно филмче, в което можете да видите не само красотата, но й функционалността на библиотеката (виж тук). Приятно гледане и нека помислим за мащаба на мисълта, която поставя армейското въоръжение на заден план, за да работи активно за библиотечната политика в едно здраво, грамотно и информирано гражданско общество!