Г-н Пингвин и клишетата

Свикнали сме да употребяваме понятието "клише" иносказателно. Всъщност, клишето е типографски термин за дървена или метална печатарска матрица, която отпечатва много еднообразни на външен вид изображения и/или текстове. Запознайте се с г-н Пингвин и клишето, в собствения смисъл на думата.

 

Медна гравюра върху дървена основа 60х44х24 мм

Книгопечатане и държавна политика

Правителствена помощ или контролен механизъм? А защо не и двете?

Дунав.// год. I, бр. 1-5, март 1865, с. 2.  Източник: НБКМ.

От бр. 6 (7 април 1865), с рекламата на Христо Г. Данов, се оформя своеобразно книгоиздателско каре.

А ето и първите резултати от кампанията: Дунав.// год. I, бр. 14, 2 юни, 1865, с. 2.

Книготърговската реклама в действие/Bookseller's Ad in Action

Търговският печат на Иван Б. Касъров (1854–1894). Касъров маркира с него книгите, които продава.

Хоризонтално: Книжарница на Ив. Б. Касъров, София

Вертикално: Отвор.[ена] през 1885 год.

В: Хун, Артур Ернст фон. Из българските бурни времена. Русе : Скоропеч. Ст. Ив. Роглев, 1890. с. I. БИЦ на УниБИТ.

  ~~ 

Trade stamp of Ivan B. Kasarov (1854–1894). Kasarov stamps with it the books he sells.

Horizontal: Bookstore of Iv. B. Kasarov, Sofia

Vertical: Estab.[lished] in year 1885

In: Huhn, Arthur Ernst von. Iz Balgarskite burni vremena. Russe: Skoropech. St. Iv. Roglev, 1890. p. I. SULSIT Library.

Властта на читателя

С това заглавие Марин Бодаков отрази във вестник "Култура"съвместната ни изложба с проф. Алберт Бенбасат - "Книгата отвъд книгата. Малък разказ за читателите, които създават книгите". Все още можете да посетите изложбата в централна библиотека на СУ. 

Закриването е на 18 май 2016 г. 

 Властта на читателя [ВИЖ ТУК]

~~ 

Кризи, книги, цени

„Книгата – тази стока“ е изключително чувствителна на всички трусове в световната и националната икономика[1]. Един интересен маркер за наличието на икономическа криза и хиперинфлация е коричната цена на книгата – тя става нестабилна, започва да се пренабива, трансформира се в конвертируеми валути, а накрая изчезва. Подобна зависимост се наблюдава в България най-вече по време на икономическите кризи, причинени от Балканските и Световните войни, и при поствоенните рецесии[2]. Представеният пример показва практиката на издателство „Хемус“. Kнигата „Творци на Българското възраждане“ на Михаил Арнаудов, издадена през 1940 г., е отпечатана с корична цена 50 лв.[3] Със затягането на военния конфликт и обезценяването на българската валута, издателството започва да продава на загуба. Затова цената на книгите е повишена на 80 лв. Върху стикера с новата цена е поставен печатът на юридическото лице, който доказва, че не става въпрос за спекулация от страна на книготърговците[4]. 

~~ 

---

[1] Lusien Febvre and Henri-Jean Martin. The Coming of the Book. London. New York : Verso, 1997. p. 109.

[2] Деноминирането на лева през 90-те г. на ХХ век и особено през 1997 г. стана причина за аналогични процеси при ценообразуването на книгите.

[3] Арнаудов, Михаил. Творци на Българското възраждане. София : Бълг. мисъл, 1940 (София : Книпеграф). - 128 с.

[4] Отгоре се вижда част от стикера на съвременната антикварна оценка.

VIGNETTE IMPRIMERIE

Vignette Imprimerie - финална винетка (концовка) с типографски и книжовни мотиви. До печатарската преса се вижда кадуцеят на Хермес - античен символ на мъдростта. В.:

ГРИГОРИЙ Протопсалт, 1778-1821

        Ковчег цветособрания, содержащее всю церковную единолетную службу: вечерни, утрени, Великаго поста, светлоноснаго Воскресения, литургии, с няколко сладкогласни ирмоси в края : [в 3 ч.] / сочинено на гречески от разни изкусни певци ; преведено по новата метода на музиката внимателно, управено и наредено от приснопамятните учители и изобретатели на речената метода Григория Протопсалта Великия Христови церкви и Хурмузия Книгохранителя ; нине же преведе ся на славянский язик, обогатено с разни приложения и разделено на две части от Ангела Йоанова селвиевца, предстоянием и иждивением истаго. В Константинополе : В печатнята Тадея Дивитчияна, 1857-1860. Текст на църковнослав. ез. с гръцки ноти

Ч. 2: Последование божествения литургии преждеосвящених. 1857. с. 421, 13.