Как се формира една книжовна сбирка? Как се
разпилява и преконфигурира една колекция от книги? Това са сред най-интересните
въпроси за всеки историк на книгата и библиотеките! Църквите в Община Малко
Търново поддържат в миналото по отношение на богослужебната книжнина активни
международни контакти. Подобна политика за тях е от голямо значение, защото
регионът е останал в пределите на Османската империя до 1913 г. При тези
условия църковната книжнина, необходима за ежедневната дейност на християнските
храмове, трябва да бъде внасяна отвън. Понякога става въпрос за контакти с
утвърдени центрове на православието – Цариград, Москва, Киев. В други случаи
книгите пристигат от доста далечни места – Лондон и Ню Йорк. От дарствените
надписи, бележките за собственост и приписките става ясно, че църковните книги
пътуват във времето от църква на църква и от място на място в зависимост от
нуждите на духовните лица и желанията на миряните. Част от тях стават обект на
музеен интерес, а други нямат това щастие и са безвъзвратно изгубени в
следствие на посегателства и проявен интерес от страна на гастролиращи „библиофили“.
Противно на установените клишета за културното значение на книжовните сбирки и
библиотечните колекции, наблюденията ни недвусмислено установиха, че във
времето те са подложени на динамични процеси, които не са единствено в посока
обогатяването и съхраняването на фондовете. Често храмове, строени през първата
половина на XIX век не притежават собствени книги, а местните нямат представа
за тяхната съдба. Най-често пренасянето им е свързано с ремонтни дейности
(Стоилово, Калово).
Ето какви географски книжовни връзки с чужбина
откри и визуализира екипът на Библиодетективите при работата си това
лято. Картите са направени в зависимост от настоящото преразпределяне на
книгите в различните сбирки. Те са в първоначален вариант и подлежат на
допълнителна обработка.
Все още не сме идентифицирали единия от градовете. Снимката с колофона на книгата е по-долу, така че, ако имате възможност, помогнете.
Екип:
Синтез на данните:
Борислава Борисова, Илияна Камбурова, Деси Жикова, Марияна Матова, Тинка
Иванова;
Анализ на данните:
Пенка Караиванова;
Визуализация: Йови
Лулов;
Координатор: д-р Пламена
Златкова;
Ръководител: доц. Васил Загоров