Пътят на книгите

Как се формира една книжовна сбирка? Как се разпилява и преконфигурира една колекция от книги? Това са сред най-интересните въпроси за всеки историк на книгата и библиотеките! Църквите в Община Малко Търново поддържат в миналото по отношение на богослужебната книжнина активни международни контакти. Подобна политика за тях е от голямо значение, защото регионът е останал  в пределите на Османската империя до 1913 г. При тези условия църковната книжнина, необходима за ежедневната дейност на християнските храмове, трябва да бъде внасяна отвън. Понякога става въпрос за контакти с утвърдени центрове на православието – Цариград, Москва, Киев. В други случаи книгите пристигат от доста далечни места – Лондон и Ню Йорк. От дарствените надписи, бележките за собственост и приписките става ясно, че църковните книги пътуват във времето от църква на църква и от място на място в зависимост от нуждите на духовните лица и желанията на миряните. Част от тях стават обект на музеен интерес, а други нямат това щастие и са безвъзвратно изгубени в следствие на посегателства и проявен интерес от страна на гастролиращи „библиофили“. Противно на установените клишета за културното значение на книжовните сбирки и библиотечните колекции, наблюденията ни недвусмислено установиха, че във времето те са подложени на динамични процеси, които не са единствено в посока обогатяването и съхраняването на фондовете. Често храмове, строени през първата половина на XIX век не притежават собствени книги, а местните нямат представа за тяхната съдба. Най-често пренасянето им е свързано с ремонтни дейности (Стоилово, Калово).

Ето какви географски книжовни връзки с чужбина откри и визуализира екипът на Библиодетективите при работата си това лято.  Картите са направени в зависимост от настоящото преразпределяне на книгите в различните сбирки. Те са в първоначален вариант и подлежат на допълнителна обработка.

Все още не сме идентифицирали единия от градовете. Снимката с колофона на книгата е по-долу, така че, ако имате възможност, помогнете.

Екип:

Синтез на данните: Борислава Борисова, Илияна Камбурова, Деси Жикова, Марияна Матова, Тинка Иванова;

Анализ на данните: Пенка Караиванова;

Визуализация: Йови Лулов;

Координатор: д-р Пламена Златкова;

Ръководител: доц.  Васил Загоров

Странджа, тук дните минават бързо

На път за поредната скътана сбирка от книги. На преден план с жълтата тениска нашият гид - Горан Стефанов, етнолог от музея в Малко Търново

Път, прах, мръсотия и ценни книги. Принципно, поне на теория, несъвместими неща. Тази седмица групата на Библиодетективите от УниБИТ тръгна да изследва нови непознати територии. Посетихме селата Стоилово, Граматиково, Заберново, Калово, които ни разкриха своите тайни. Проучихме читалищни и църковни сбирки, говорихме с местните хора. Зад всеки ъгъл имаше изненада, приятна и …, не чак толкова.

Благодарение на общите ни усилия, националната библиография се сдоби с няколко редки книги, останали извън полезрението на зоркия й поглед. Беше направена повторна проверка в София на събраната библиографска информация, след която можем да заявим, че сме си свършили добре работата. Открихме много ценни екземпляри от религиозна литература, които са допринасяли за разпространението на християнската вяра.

Студенти работят в библиотеката на с. Граматиково

Една от новите ни приятелки тук, сподели с нас следното: „Трябва да призная, че ми беше много приятно да се запозная с хора като вас – толкова различни, лъчезарни, изпълнени с идеи и желание за изследване на непознати територии“.

Дните на изминалата, а и на новата седмица, бяха и са изпълнени с много приятни емоции, нови срещи, запознанства и сериозна изследователска работа. В свободното си време всички ние открихме красотата на Странджа, част от която споделяме с вас.

Благодарим на екипа и колегите си в София за подкрепата, която ни оказват!

Библиодетективи в действие

Освен че бяхме доста ентусиазирани за съществената детективска работа по издирването на книги, ние, екипите "Бели кукери" и "Библиостранджари" от УниБИТ, решихме да направим едно добро дело и да помогнем доброволно за почистването и боядисването на храм "Успение Богородично" в Малко Търново. Иии, речено сторено! Вижте сами!

Напълно съм съгласна :)

Истинска обсада и почистване се правят със стълби

"Дайте препарата" - някой се изкряска!

И парцали много затъркаха завчаска

Но всичко правихме с усмивка

И като истински екип

Забавно и полезно - тайната на дълголетието

На фронта на бояджиите

Първо плахо...

После още по-плахо!

На ръба...

И по ръба

Накрая стана опашка за работата

Казваха му машината... за боядисване

Един работи, а някой даже не гледат

В доброволческата акция участваха всички библиодетективи и Горан Стефанов от Исторически музей Малко Търново.

Тъгата и щастието на библиофила

През ден трети голямата ни детективска група се раздели на вече познатите ви два отряда  – „Бели кукери“ и „Библиостранджари“. Първите се отправиха към читалищната библиотека в село Звездец, а вторите - към църквата „Успение Богородично“ в Малко Търново.

 

Село Звездец ни посрещна с усмивка и спокойствие

Още с появата на „Белите кукери“ в Звездец, запалихме любопитството на местните хора. Те не можаха да скрият интереса си от появата на служебния автомобил на УниБИТ с младите „Библиодетективи“ и упорито се взираха в надписите по вратите и капака. След ентусиазма от откритията ни през първите работни дни, вчера останахме малко разочаровани – оказа се, че във фонда на библиотеката липсват издания от интересуващия ни период. Затова, се обединихме с екипа на „Библиостранджарите“, които получиха уникалната възможност да се запознаят с книгите, част от колекцията на църквата в Малко Търново „Св. Успение Богородично“. 

Д-р Златкова, Борислава Борисова и Марияна Матова работят с църковната сбирка

Към тях се беше присъединил и медиевистът доц. Ангел Николов. Сред книгите те откриха 38 български богослужебни издания, за 12 от които е необходимо допълнително библиографско проучване от нашия координатор в София – Лилия Рангелова. Очакваме с нетърпение да разберем какво ли ще ни каже тя. Направихме важни изводи за библиографирането на религиозни текстове в България. Дали пък не сме пред прага на откритие?

Екип: Библиодетективите

Тайните на Странджа

Музеен комплекс Малко Търново

Ден втори от нашата експедиция стартира още по-вълнуващо от първия, с прекрасни емоции и лека закуска. Приключението започна в 10 часа, с пътешествие във времето, осъществено с любезното съдействие на Исторически музей Малко Търново и на нашия персонален гид Горан Стефанов. Запознахме се с историята и обичаите, които се срещат само в малкотърновско и региона на Странджа. Особено впечатление на цялата група направиха залъгалките за деца, които са използвали древните траки (още едно доказателство за креативността им). Техните светилища, нестинарството, култът към бога Слънце, който е съхранен и до днес, са запазени във фолклорните песни и обичаи. Приказките и реалността се преплитат в историите, които се разказват за небезизвестните "долмени" – огромни плочи, криещи безброй "богатства", отваряме скоба, за да кажем, че те трябва да бъдат тема на следващи проучвания, затова с тях ще спрем дотук.

За по-голяма ефективност екипът се раздели на две групи - "Белите кукери" и "Библиостранджарите"

Под вълшебните звуци на гайда, както и на други инструменти, характерни за региона, обиколихме "Дяковите къщи" и "Попикономовата къща". След обиколката на къщите музеи се захванахме със същинската работа. Само за няколко часа, чрез метода де визу, открихме две изумителни находки – "Часослов" и "Педагогически учебник".

Библиоложките издирвания са много ползотворни

Въпреки малобройните печатни издания, част от фонда на музея, мисията ни беше успешна, което още повече ни мотивира! Открихме и ценни руски богослужебни издания от XIX век, изписани с интересни приписки, свидетели за отминали времена.

Днес се разделяме на две, а какви ще бъдат новите  ни открития ще разберете, ако продължите да следите дневника на приключението ни.

        
Екип: Библиодетективите