Как нашите предци са записвали своите мисли, идеи, мечти? До първата половина на XIX век тази задача не е никак лесна. Мастило, перодръжка, метално перо, хартия за попиване, свещ или газена лампа в тъмната част на денонощието – всичко това изисква определени условия, а писането на нещо повече от два реда се възприема като сковано кабинетно занимание, което задължително изисква масивно бюро с голяма площ. Представяте ли си как седите на брега на морето, отпуснат в творческо благоговение, и водите безгрижно бележки по бъдещия си разказ. Само секунда невнимание и мастилото от обърнатата мастилница заличава думите като вълна, която изравнява пясъка.
Необходимите предпоставки оформят и социалния профил на творците, които като правило са от средите на аристокрацията или търговските съсловия. Технологичните промени по време на Индустриалната революция, която спомага за възникването на масовата журналистика и литература, предполагат намирането на по-лесни и евтини средства за лично ръкописно себеизразяване. В България тези промени настъпват едва в началото на XX век. Тогава по-масово у нас се появяват и пишещите машини, които по онова време са истински лукс, но улесняват много работата между авторите, редакторите и печатарите. Преди появата им издателите изискват препис на авторовия ръкопис, който забавя и оскъпява работата по текста, но премахва пречките, свързани с индивидуалните особености на почерка. Новите технически средства за писане водят до сериозен ръст на кандидатите за писателска слава. Този процес може да се наблюдава и в наши дни, когато в Интернет, благодарение на техническите възможности, се появяват много, различни по жанр и вид, произведения.
Горе на снимката са представени трите основни етапа в развитието на индивидуалните средства за писане: перодръжка (ползвана до началото на ХХ век), писалка "Пионер" II (30-те г. на ХХ век) и химикалка "Родопи" (средата на ХХ век). Долу – реклама на пишеща машина от 1902 г.
