Ново списание - Manuscript Studies

На вниманието на българските специалисти по палеография, кодикология и история на книгата:

The Schoenberg Institute for Manuscript Studies at the University of Pennsylvania Libraries is pleased to announce its new semi-annual journal Manuscript Studies. This journal aims to bring together scholarship from around the world and across disciplines related to the study of pre-modern manuscript books and documents. 

 We are actively seeking submissions for 2017 and beyond. The journal is open to contributions that rely on both traditional methodologies of manuscript study and those that explore the potential of new ones. We seek articles that engage in a larger conversation on manuscript culture and its continued relevance in today’s world and highlight the value of manuscript evidence in understanding our shared cultural and intellectual heritage. Studies that incorporate digital methodologies to further understanding of the physical and conceptual structures of the manuscript book are encouraged. A separate section, entitled Annotations, features research in progress and digital project reports. Book,  digital project, and exhibition reviews will also be included. For more information, go to http://mss.pennpress.org.

The following articles will be featured in first issue, to be published April 2016. For subscription information, please visit the website.

·        Christopher Blackwell, Christine Roughan, and Neel Smith, Citation and Alignment: Scholarship Outside and Inside the Codex
·        Benjamin J. Fleming, The Materiality of South Asian Manuscripts from the University of Pennsylvania MS. coll. 390 and the Rāmamālā Library in Bangladesh
·        Evyn Kropf, Will that Surrogate Do?: Reflections on Material Manuscript Literacy in the Digital Environment from Islamic Manuscripts at the University of Michigan Library
·        Nigel Ramsay, Towards a Universal Catalogue of Early Manuscripts: Seymour de Ricci’s Census of Medieval and Renaissance Manuscripts in the United States and Canada
·        Linda H. Chance and Julie Nelson Davis, The Handwritten and the Printed: Issues of Format and Medium in Japanese Premodern Books
·        Timothy L. Stinson, (In)Completeness in Middle English Literature: The Case of the Cook’s Tale and the Tale of Gamelyn
·        Y. Tzvi Langermann, Transcription, Translation, and Annotation: Observations on Three Medieval Islamicate Medical Texts in UPenn MS Codex 1649

Капки мастило! Писането и неговите инструменти. Втора част.

Преди епохата на перодръжката и металното перо ситуацията с практикуването на ръкописния труд е още по-трудна и даже неприятна. Трябва да уловиш гъска и да й отскубнеш перото. Тук, общо взето, най-безболезненият вариант е перо за писане и гъска със зеле. Гъските, все пак, са агресивни същества и хапят лошо. Така всеки, който иска да пише, трябва да има сериозна причина, за да се захване с подобно знаимание. Ако оставим шегата на страна, пернатите животни често чистят перата си, можем да подчертаем причините, които са принудили хората да използват птичи и особено гъши пера. Перото на гъската има дебела основа и е удобно за хващане. То е гъвкаво и устойчиво, може да се подостря многократно. Най-голямото му предимство обаче е, че то действа на принципа на писалките и химикалките – по дължината му минава голяма кухина, която побира мастилото и позволява на преписвача да изпише няколко думи или цяло изречение. 

Другото средство за писане през Средновековието са тръстиковите калеми, които имат сходни характеристики с птичите пера. Тръстиката е разпространено растение, все пак заблатяването не признава исторически и географски граници. Изсушените тръстикови стебла се обработват и подострят лесно, а в средата имат канал, който по подобие на птичето перо задържа известно количество мастило.

Предвид особеностите на ръкописната книга, чието преписване е отнемало доста време, птичите пера и тръстиковите калеми напълно са удовлетворявали книжовниците от предмодерната епоха.

Вижте повече подробности за предмодерните инструменти за писане тук

~~

 

Британската библиотека и нейните съкровища

Четвероевангелието на цар Иван Александър е една от най-изящните книги на българското средновековие - без нея не може да се мине по история на книгата. Днес, обаче, ме попитаха по време на занятия, защо в името на ръкописа участва и определението "лондонско". Веднага се сетих две неща. Първо - ние, българите, го наричаме така, защото пътищата на историята са го отвели до града на Темза (съхранява се в Британската национална библиотека в Лондон под номер  Add. MS 39627) и второ - при посещението ми в столицата на Обединеното кралство осъзнах, че мястото му е предначертано от Съдбата. Съдбата си знае работата! Не, че съм фаталист или страдам от дефицит на национална гордост! Чисто и просто ръкописът се намира при перфектни условия в галерията на британската библиотека, която носи името на сър Джон Ритблат. Там редом до родното четвероевангелие са изложени 200 от най-известните ръкописи, инкунабули, старопечатни книги, карти и документи от цял свят [виж тук]. 

Във витрините са наредени едно до друго най-ценните съкровища на книжовно-документалното наследство. Ако смятате това твърдение за пресилено и сладникаво, ето и част от примерите: Синайски кодекс (най-старият запазен текст на Библията), Сага за Беоулф (без Анджелина Джоли), Великата харта на свободите - Magna Carta Libertatum (на крал Джон Безземни), Гутенберговата библия, Първо фолио на Шекспир (издание, чийто екземпляр скоро счупи рекорда за най-скъпа антикварна книга), Диамантената сутра (най-старата печатна книга). Изложбата надхвърля територията на континентална Европа и представя редица други уникални образи на писмената култура.

Приятна компания, нали?!

В галерията не може да се снима, но срещу нея можеш да пиеш кафе в компанията на преса за гравюри. Вижда се и основата на стъклопакета, който съдържа колекцията на крал Джордж III, разположен в сърцето на библиотеката.

Малко известно е, също така, че в изложбената зала на националната библиотека в Лондон са Видинското евангелие на Иван Страцимир (Сигнатура Add. MS 39625) и евангелието на Стефан Душан (Сигнатура Add. 39626), които дават уникалната възможност да се видят наведнъж три славянски царски евангелия от XIV век. Колекцията е много по-богата [виж тук].

Има разбира се и кусури, а ние - пътниците от племето на родния именит търговец на розово масло, трябва да ги изтъкнем. Когато посетите галерията, веднага ще забележите, че е пълно с "мъже в черно", които зорко бдят никой да не снима. По-добре не се пробвайте, от "колегите" разбрах, че осветлението пречи на всички папарашки изцепки. Другият проблем се отнася до същността и духа на книгата - малко е странно да гледаш мъдростта на вековете в ролята на статичен музеен експонат, който може само да се съзерцава.

После се сетих, че имам и друг повод да пиша за галерията на Ритблат. До 25 януари 2015 г. там е представена уникална изложба, свързана с името на Алдус Мануциус - един от пионерите на модерното книгоиздаване: Collecting the Renaissance: The Aldine Press (1494-1598). Така че, който посещава по празниците съвременния Анкх-Морпорк, може да намине и оттам - заслужава си времето и е безплатно (както повечето британски музеи).

Ваш хронист: