Отдавна исках да
представя последната работна версия на нашата интерактивна карта за книжовна
навигация. Все не ми оставаше време, но ето – сега трябва да го направя по
неприятен повод. Какъв е той? Съвременната българска журналистика отдавна е
компрометирана в очите на обществото, което обслужва. Още по-лошо – тя е
компрометирана пред съда на световната професионална колегия. Според Репортери
без граници през 2014 г. България е пропаднала с 13 места в класацията за
свобода на словото (тук се включва и манипулираната журналистика) и в момента
от 180 страни заема позиция 100, дишайки праха на Замбия, Габон и О! Албания!
Поради тази причина нямам намерение да се обяснявам на българските „медии“, но
искам да илюстрирам причините за нашите журналистически стремежи към дъното на
класацията.
От няколко седмици тече
безпрецедентна атака към нашия университет (УниБИТ). Тя се е фокусирала в
епитети и цветисти квалификации, лишени от какъвто и да е доказателствен материал.
Опитите за внасяне на конкретика по темата се отклоняват упорито и арогантно.
Вкарват се нови аргументи и инструментариумът на нападките се обогатява. Така се
стига до транслирането на невярно или умишлено изкривено съдържание. В статията на Дрола Билева и Филяна Дебева (Диана Пеева и Лора Филева) – „УниБИТ –
университетът на службите и властта“ (23 февруари 2015) в кавалкада от неверни
и изопачени факти е замесено моето име и това на моите колеги Тереза Тренчева и
Любомира Парижкова. Чете човек и се чуди! Според вътрешното заглавие на „Дневник“: „Доаспекти
на печатната независимост“ аз съм ръководител на проект, цитирам: "Формиране,
развитие и функционални графосфера от освобождението доаспекти на българската
печатна независимост. Дигитално представяне на историческото развитие на
българската книга". Като учен мога да предложа различни хипотези за подобен проект: авторът на проекта не е в час, авторът на статията не е в час
или страда от лека форма на дислексия, авторът на статията умишлено е допуснал
грешките, авторът на статията не е проверил информацията си по втори източник.
 |
| Цитат от в. "Дневник" |
Ще защитавам последната хипотеза, защото авторите недвусмислено декларират: „Дневник"
запазва оригиналното изписване на темите“. Чий правопис, чие изписване запазват? Няма да коментирам професионализма
на „колегите“ от „дневник“ (оттук насетне с кавички и малка буква, защото съм
доктор по журналистика (в СУ) и от 2004 до 2009 г. съм работил в различни
медии), които не могат или не искат да направят справка за едно очевидно сбъркано
заглавие[1].
 |
| Титулната страница на научния отчет на проекта с обем от 322 страници |
Към моите
студенти, приятели и колеги
През 2011 г. подадох
проект във Фонд научни изследвания със следното заглавие: „Формиране, развитие
и функционални аспекти на българската печатана графосфера от Освобождението до
Независимостта. Дигитално представяне на историческото развитие на българската
книга (1878–1908)“. Тук искам да уточня, че понятия като „функционални аспекти“
и „печатна графосфера“ са утвърдени в научната
терминология на науката за книгата, предназначени са за вътрешна научна
консумация и, ако някой не може да ги възпроизведе, това не е
мой проблем, нито на научните среди. По време на проекта не съм бил ръководител
катедра „Библиотечни науки“. Това в периода 2011–2013 г. е невъзможно, защото
конкурсната сесия е за млади, нехабилитирани учени, а те по закон не могат да
са на ръководни академични длъжности (Билева и Дебева пак не са си проверили
източниците). Грешка има и в информацията за бюджета. Проектът е на обща стойност 35 000 лева
за период от две години. Ние получихме първия транш – 65% от сумата. Срещу нея
сме предали научен и финансов отчет. Научният отчет има две отлични рецензии, а
към финансовия няма никакви забележки. Подписан е анекс за изплащане на втория
транш, който още не е преведен, защото през последните години се смениха 3
редовни и 2 служебни правителства, които си прехвърлят горещия картоф на
финансовата отговорност. По документи държавата дължи на мен и екипа ми 35% от
въпросните 35 000 лв., но „трябва да й влезем в положението“.
Тук спирам да пояснявам
безумията в статията, породили вълна от троглодитски, учудващо еднакви, мнения
във форума на „медията“. Почвам да пиша за нашите студенти и колеги.
Фактите
През 2013 г. с д-р
Добри Бояджиев (ИТ на проекта), въпреки липсата на средства, преминахме от концептуалното
към реалното изграждане на първата географска информационна система (ГИС),
отразяваща показатели, свързани с българската история на книгата. В противен
случай трудът на целия екип щеше да остане на хартия.
Иновативността на
идеята за ГИС с хуманитарно съдържание е
подложена на активен научен дебат през 90-те години на ХХ век. А всички
продукти, създадени през последните 10 години в областта на история на книгата са все още
пионерски. Това даде шанс на българската наука да се изравни с водещите
тенденции в световната наука за книгата. Новаторството на проекта стана причина
за големия международен интерес към разработката и през 2014 г. бяхме поканени
да го представим на форума на най-влиятелната научна организация в областта на
история на книгата – Society for the History of Authorship,
Reading and Publishing (SHARP).
 |
| Д-р М. ван Делфт от Националната библиотека на Нидерландия изпробва интерактивната карта. |
Представянето
мина при голям интерес. Апробацията на проекта показа неговите качества и слаби
страни, последните са свързани най-вече с недостига на финансови средства за
попълване на базата данни. Най-важното обаче е, че българската история на
книгата се доказа като равноправен научен партньор в световната научна общност.
 |
| Ръководителят на проекта по време на дискусиите на конференцията. |
Нашата интерактивна карта вече е достатъчно развита, за да говори сама за себе
си (виж тук). Трябва да се подобри географската навигация, да се попълни библиографската
база данни, да се подобри интерфейса. Пари обаче няма и трябва да напомня на
това и на всяко следващо правителство, че входящият номер в джоба ми ги превръща в
длъжници към проекта и екипа ми, а най-вече към българската наука.
По отношение на
материала в „дневник“ – няма да искам право на отговор. Подобна мярка е
исторически анахронизъм от епохата на техническия медиен монопол. Затова
единственото, което ще направя, е да задам въпрос към главния редактор на тази „медия“:
„Кой, г-жо главен редактор, пуска на страниците на Вашия новинарски сайт
невярна, изкривена и непроверена информация. КОЙ?
[1] Грешката
е допусна в документ на ФНИ: ОБОБЩЕНА
СПРАВКА ЗА СКЛЮЧЕНИ ДОГОВОРИ С ФОНД "НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ" ПРЕЗ 2011 И
2012г.
