петък, 19 декември 2014 г.

Британската библиотека и нейните съкровища

Четвероевангелието на цар Иван Александър е една от най-изящните книги на българското средновековие - без нея не може да се мине по история на книгата. Днес, обаче, ме попитаха по време на занятия, защо в името на ръкописа участва и определението "лондонско". Веднага се сетих две неща. Първо - ние, българите, го наричаме така, защото пътищата на историята са го отвели до града на Темза (съхранява се в Британската национална библиотека в Лондон под номер  Add. MS 39627) и второ - при посещението ми в столицата на Обединеното кралство осъзнах, че мястото му е предначертано от Съдбата. Съдбата си знае работата! Не, че съм фаталист или страдам от дефицит на национална гордост! Чисто и просто ръкописът се намира при перфектни условия в галерията на британската библиотека, която носи името на сър Джон Ритблат. Там редом до родното четвероевангелие са изложени 200 от най-известните ръкописи, инкунабули, старопечатни книги, карти и документи от цял свят. 
Във витрините са наредени едно до друго най-ценните съкровища на книжовно-документалното наследство. Ако смятате това твърдение за пресилено и сладникаво, ето и част от примерите: Синайски кодекс (най-старият запазен текст на Библията), Сага за Беоулф (без Анджелина Джоли), Великата харта на свободите - Magna Carta Libertatum (на крал Джон Безземни), Гутенберговата библия, Първо фолио на Шекспир (издание, чийто екземпляр скоро счупи рекорда за най-скъпа антикварна книга), Диамантената сутра (най-старата печатна книга). Изложбата надхвърля територията на континентална Европа и представя редица други уникални образи на писмената култура.

Приятна компания, нали?!

В галерията не може да се снима, но срещу нея можеш да пиеш кафе в компанията на преса за гравюри. Вижда се и основата на стъклопакета, който съдържа колекцията на крал Джордж III, разположен в сърцето на библиотеката.

Малко известно е, също така, че в изложбената зала на националната библиотека в Лондон са Видинското евангелие на Иван Страцимир (Сигнатура Add. MS 39628) и евангелието на Стефан Душан (Сигнатура Add. 39626), които дават уникалната възможност да се видят наведнъж три славянски царски евангелия от XIV век. Колекцията е много по-богата [виж тук].
Има разбира се и кусури, а ние - пътниците от племето на родния именит търговец на розово масло, трябва да ги изтъкнем. Когато посетите галерията, веднага ще забележите, че е пълно с "мъже в черно", които зорко бдят никой да не снима. По-добре не се пробвайте, от "колегите" разбрах, че осветлението пречи на всички папарашки изцепки. Другият проблем се отнася до същността и духа на книгата - малко е странно да гледаш мъдростта на вековете в ролята на статичен музеен експонат, който може само да се съзерцава.

После се сетих, че имам и друг повод да пиша за галерията на Ритблат. До 25 януари 2015 г. там е представена уникална изложба, свързана с името на Алдус Мануциус - един от пионерите на модерното книгоиздаване: Collecting the Renaissance: The Aldine Press (1494-1598). Така че, който посещава по празниците съвременния Анкх-Морпорк, може да намине и оттам - заслужава си времето и е безплатно (както повечето британски музеи).

Ваш хронист:

Няма коментари:

Публикуване на коментар