Алберт
Бенбасат е един стар книгозавър. Живял повече в ХХ век. Васил Загоров е млад книжен
звяр, реализиращ се през ХХІ век. Близо три десетилетия разделят двамата възрастово,
а за толкова горе-долу книгоиздаването тотално се преобрази, всички знаем как.
Какво
сближава тогава двамата?
Те
просто обичат книгите. Старите книги. Необичайните книги. И не само ги проучват,
но ги и обгрижват. Събират ги и ги спасяват от унищожение, колкото им позволяват
възможностите. Защото мислят, че това е важно, много важно.
Да си направиш сам книга е изкушение,
професионален интерес, колекционерска болест, а в някои случаи принуда от обстоятелствата.
През
ХІХ век вестниците започнали да отпечатват романи, повести, разкази, разделяйки
ги на епизоди, публикувани от брой в брой. Това продължило и през ХХ век, има го
и сега, ала по-малко. Мнозина изрязвали и събирали тези „подлистници“, подвързвали
ги (даже и с подръчни средства) и те се превръщали в книги. Случвало се, когато
не си събрал всички изрезки, да си препишеш пропуснатото. Тези уникални книги, наречени
„алигати“, ги няма в обществените библиотеки, често те не са регистрирани и в библиографиите.
Двамата са се опитали да спасят и да покажат някои от тях.
Друга библиофилска страст е подвързването
на няколко книги или брошури в общо тяло. Нарича се „рекомплект“, още „конволют“.
Който го създава, става притежател на нещо уникално, макар че идеята и системата
на събирането „под един покрив“ на понякога разнородни издания не винаги е ясна.
Двамата притежават доста такива книги, ще видите някои от тях в тази изложба.
В нея е отделено място и за личните ръкописни
усилия на хората, които имат нужда от определени текстове. Те записват и преписват
на ръка, за да може словото да остане живо.
„Самиздат“-ът е четвъртият акцент в този
малък разказ. Понятието идва от руски език и е характерно за времената на тоталитарна
несвобода на словото. Когато не можеш да издадеш легално книга, защото е забранена
или нежелана, прибягваш до „самиздат”. Размножаването става в незначителен брой
екземпляри – чрез преписване на ръка, на пишеща машина (често под индиго за повече
бройки), по-рядко на циклостил, ксерокс. Но се изисква доста смелост, защото ако
те хванат или наклеветят, има сериозни последици – не само за теб, но и за близките
ти. Може би затова в България има твърде малко „самиздат“.
Заповядайте на откриването!
~~
