По случай своята 95-годишнина руската Библиотека за
чуждестранна литература
организира на 20 април 2017 г. международния форум „Формиране на бъдещето на
библиотеките“[1].
Гост на конференцията, на която присъстваха библиотекари от цяла Русия, беше
президентът на IFLA Дона Шийдър[2]. В работата на форума участва и българска делегация от
Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Проф. Куманова поднася подаръци (разбира се книги) от името на УниБИТ по повод юбилея на Библиотеката за чуждестранна литература. |
Първият панел на конференцията обсъди значимата тема за
отношенията между библиотеките и властта. Модераторите Елена Бейлина (списание „Университетская КНИГА“) и Любов Казаченкова
(списание „Современная библиотека“)
попитаха участниците, защо библиотеката не може да формира и постави на дневен
ред проблемите си пред управляващите. Стартовата точка на дискусията започна с
тезата, че съвременната библиотека е безинтересна на управляващите – те
приветстват нейните инициативи, но не са съпричастни на участта ѝ.
Call
and action
Според Дона Шийдър библиотечната общност може да влияе на
властовите структури с разширяване на програмите за застъпничество, които да
формират професионални лидери, и да развиват техники за представяне на
библиотеките в по-добра светлина. Според нея тези компетенции трябва да се
изучават и развиват у библиотечните специалисти. Тя поясни, че подобни
действия, освен с пътната карта в световен мащаб, трябва да се съобразяват с
националните особености и регионалните възможност. Шийдър е на мнение, че е
важна не пълнотата на библиотечния фонд, а неговото влияние над обществото. Ако
връзката между библиотеката и социалната среда е прекъсната и библиотеката не е
полезна на хората, то нямам как да се осъществи и ползотворен контакт между
властта и библиотеките. Затова самите библиотеки трябва да са по-активни и да
общуват повече със заобикалящата ги среда.
Изказвания по темата направиха още Владимир Гнездилов
(и.д. директор на Руската държавна библиотека), Яков Шрайберг (Президент на Националната библиотечна
асоциация „Библиотеки будущего“),
Надежда Рожкова (директор на Белгородската държавна
универсална научна библиотека). Те обхванаха всички аспекти на проблема – трудностите с
финансирането от страна на силната вертикална власт, възможностите за
административно лавиране и проектно финансиране, опциите за самостоятелност на
библиотеката чрез инициативи, свързани със собствени канали за допълнителни
доходи.
Дискусията за отношенията между библиотеките и властта. От ляво надясно: Л. Казаченко, Н. Рожкова, Я. Шрайберг, Д. Шийдър, В. Гнездилов, О. Андон. |
Втората дискусия се концентрира върху въпроса: „Какво местните общности искат от
библиотеките и какво могат да им осигурят библиотеките?“.
Според Ирина Михнова (Директор на Руската държавна младежка библиотека) библиотеката трябва да
привлече младите лидери на мнение, които да направят четенето модно.
Формирането на поколение от обществени лидери, израснали в библиотеките, ще
промени баланса и проводимостта в отношенията библиотека-власт и самите нагласи
на населението към институцията. Михнова смята, че за това „е необходима максимална пълнота на
фондовете, качествено обслужване, технологизация, комфорт, баланс между
свободата на избора и формирането на литературните вкусове у младите хора“. В широк мащаб това е доста сложна задача, но нашето посещение в ръководената от нея институция ни убеди, че подобни усилия са напълно възможни –
библиотеката прилича по-скоро на космически кораб за далечни полети, отколкото
на библиотека. Михаил Афанасиев (директор на Държавната
публична историческа библиотека) обяви, че те имат проблем с читателите, но
в обратна посока – нямат свободни места. С оглед на читателя на исторически
съчинения той изказа мнение, че библиотеката е призвана да съдейства във
формирането на гражданското общество. Афанасиев направи сравнение между
политическия медиен дебат и обсъжданията между четящи хора, които изповядват различни
позиции, като, според него, вторите винаги са на по-високо ниво и по-добре
аргументирани. В този смисъл библиотеката може да се превърне в своеобразна
площадка за демократическо възпитание на гражданите. Ада Кологанова (директор на Руската държавна библиотека по
изкуствата) каза, че ръководената от нея библиотека нямат проблем с видимостта и значимостта си, защото
осигуряват исторически справки за големи творчески проекти. Тя обаче подчерта,
че продуцентите често искат информация, за която не са готови да заплатят и
това е една подчертана линия в нагласите им.
Дискусията за отношенията между библиотеките и обществото. От ляво надясно: Л. Канушина, М. Афанасиев, И. Михнова, А. Кологанова, Е. Бейлина. |
Тъй като тричасовата дискусията се пренасочи към
библиотечното самофинансиране и отново към отношението с властта се изказаха
мнения, че ако библиотеката не може да формулира ясно исканията си, то
контактът с държавните и местните властови органи може да има и негативни
резултати. Дона Шийдър подкрепи това мнение и добави, че библиотеките трябва да
не забравят обществената си функция и да внимават с механизмите за собствени
доходи, защото държавата може да ги припознае като бизнес субект. В отговор на
въпрос от публиката какъв е най-големият проблем на съвременните библиотеки,
Шийдър заяви: „Най-големият проблем на библиотеката е представата за
библиотеката в съзнанието на хората“.
След почивката под
впечатляващото ръководство на О. Синицина, която не позволи на никой от
участниците да се отклони от темата и да говори общи приказки, бяха разисквани
значими въпроси за бъдещето на библиотеките. Дискусията обърна внимание на
обществената роля на библиотеката в образованието и личния живот на индивида,
достъпността на средата, професионалните компетенции и обществения статус на
библиотекаря на бъдещето и развитието на
набора от услуги. Във втората дискусия участва и проф. Александра Куманова
(УниБИТ), която представи проблемите и перспективите пред българското
библиотечно образование.
Проф. Куманова (в центъра) участва в дискусията за компетенциите на библиотекаря. Отляво проф. В. Клюев, в дясно М. Захаренко. |
Два извода могат да бъдат направени в следствие на този
наистина интензивен библиотечен маратон, продължил от 10.00 до 20.00 часа. На
първо място трябва да се отбележи, че независимо от мащаба на държавата, в
който действа библиотечната система, проблемите са идентични. Потвърдиха го
думите на Дона Шийдър (САЩ) и на руската библиотечна колегия: слаби контакти със
силните на деня, недостиг във финансирането, ниска популярност на библиотеката
в новата информационна среда, липсата на ясна визия за промените на
консервативната по природа библиотечна институция. Последното е там по важност,
защото ще ми помогне да завърша текста си с втория извод, който трайно се оформи
в съзнанието на колегите:
БИБЛИОТЕКИТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПРОМЯНА!
Тази необходимост се обуславя от интензитета, с който обществото се
развива, а благодарение на новите технологии тя никога не е била по-лесно
осъществима. Библиотеката може да бъде навигатор за индивида и обществото в
бурния информационен океан, тя може да е център за основно и допълнително
образование, тя може да е консултант на гражданина в ежедневната му дейност, тя
може да е среда за творчески дейност – coworking space, тя може да е продуцент, хоби или място за социализация,
тя може да е място за тиxо четене – тя може да е на практика всичко, което искат от нея хората и пак
да запази облика си на библиотека. В това, предвид хилядолетната ѝ история,
никой не се съмнява, просто
Call and action
Колеги!
Очаквайте материал за:
Международная научно-практическая
конференция „Румянцевские чтения – 2017“: „500-летие издания первой славянской
Библии Франциска Скорины: Становление и развитие культуры книгопечатания“, 18—19
апреля 2017 года.
[1] Международный форум „Формируя будущее библиотек“. Репортаж Центр международного сотрудничества.// http://libfl.ru/ru/news/mezhdunarodnyy-forum-formiruya-budushchee-bibliotek [26.04.2017 онлайн].
[2] В периода 9–13 май очакваме Дона Шийдър в България.// https://www.ifla.org/node/11127 [26.04.2017 онлайн].