Част от играта! Една тъжна библиотечна история с продължение...

Хората, които ме познават, са запознати с моята страст да снимам съвременни проявления на пиктографското мислене или така наречените графити от "нисък  клас". Това занимание е свързано с посещението на изоставени постройки, които крият много разнобразни и различни "тайни".

Натъквал съм се на какво ли не - от спящи хора и кучета, до лозунги и еротични изрезки от вестници. Но никога не  бях срещал до момента починал стенвестник и умъртвена библиотека. Снимките, публикувани по-долу, никак не са приятни, но са част от социалните, политическите и информационните промени в Европа и България, тоест - част от играта! У нас в средата на 40-те г. на ХХ век изчезват библиотеките на юридическите лица. Те не са възстановени като практика с разгръщането на частната инициатива след промените от 1989 г. През последните 30 години в залез е практиката да се поддържат библиотеки към медицинските заведения. Сериозни щети бяха нанесени на мрежата от училищни библиотеки. Библиотеките към стотиците закрити военни поделения в България няма да коментирам. Просто ще ви покажа част от невидимата реалност...

Стенвестникът

         Библиотеката

Бъдещето на библиотеките, Москва

 По случай своята 95-годишнина руската Библиотека за чуждестранна литература организира на 20 април 2017 г. международния форум „Формиране на бъдещето на библиотеките“[1]. Гост на конференцията, на която присъстваха библиотекари от цяла Русия, беше президентът на IFLA Дона Шийдър[2]. В работата на форума участва и българска делегация от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Проф. Куманова поднася подаръци (разбира се книги) от името на УниБИТ по повод юбилея на Библиотеката за чуждестранна литература.

Първият панел на конференцията обсъди значимата тема за отношенията между библиотеките и властта. Модераторите Елена Бейлина (списание „Университетская КНИГА“) и Любов Казаченкова (списание „Современная библиотека“) попитаха участниците, защо библиотеката не може да формира и постави на дневен ред проблемите си пред управляващите. Стартовата точка на дискусията започна с тезата, че съвременната библиотека е безинтересна на управляващите – те приветстват нейните инициативи, но не са съпричастни на участта ѝ. 

 

Call and action

 

Донa Шийдър - президент на IFLA

      Според Дона Шийдър библиотечната общност може да влияе на властовите структури с разширяване на програмите за застъпничество, които да формират професионални лидери, и да развиват техники за представяне на библиотеките в по-добра светлина. Според нея тези компетенции трябва да се изучават и развиват у библиотечните специалисти. Тя поясни, че подобни действия, освен с пътната карта в световен мащаб, трябва да се съобразяват с националните особености и регионалните възможност. Шийдър е на мнение, че е важна не пълнотата на библиотечния фонд, а неговото влияние над обществото. Ако връзката между библиотеката и социалната среда е прекъсната и библиотеката не е полезна на хората, то нямам как да се осъществи и ползотворен контакт между властта и библиотеките. Затова самите библиотеки трябва да са по-активни и да общуват повече със заобикалящата ги среда.

Изказвания по темата направиха още Владимир Гнездилов (и.д. директор на Руската държавна библиотека), Яков Шрайберг (Президент на Националната библиотечна асоциация „Библиотеки будущего“), Надежда Рожкова (директор на Белгородската държавна универсална научна библиотека). Те обхванаха всички аспекти на проблема – трудностите с финансирането от страна на силната вертикална власт, възможностите за административно лавиране и проектно финансиране, опциите за самостоятелност на библиотеката чрез инициативи, свързани със собствени канали за допълнителни доходи.

Дискусията за отношенията между библиотеките и властта. От ляво надясно: Л. Казаченко, Н. Рожкова, Я. Шрайберг, Д. Шийдър, В. Гнездилов, О. Андон.

Втората дискусия се концентрира върху въпроса: „Какво местните общности искат от библиотеките и какво могат да им осигурят библиотеките?“. Според Ирина Михнова (Директор на Руската държавна младежка библиотека) библиотеката трябва да привлече младите лидери на мнение, които да направят четенето модно. Формирането на поколение от обществени лидери, израснали в библиотеките, ще промени баланса и проводимостта в отношенията библиотека-власт и самите нагласи на населението към институцията. Михнова смята, че за това „е необходима максимална пълнота на фондовете, качествено обслужване, технологизация, комфорт, баланс между свободата на избора и формирането на литературните вкусове у младите хора“. В широк мащаб това е доста сложна задача, но нашето посещение в ръководената от нея институция ни убеди, че подобни усилия са напълно възможни – библиотеката прилича по-скоро на космически кораб за далечни полети, отколкото на библиотека. Михаил Афанасиев (директор на Държавната публична историческа библиотека) обяви, че те имат проблем с читателите, но в обратна посока – нямат свободни места. С оглед на читателя на исторически съчинения той изказа мнение, че библиотеката е призвана да съдейства във формирането на гражданското общество. Афанасиев направи сравнение между политическия медиен дебат и обсъжданията между четящи хора, които изповядват различни позиции, като, според него, вторите винаги са на по-високо ниво и по-добре аргументирани. В този смисъл библиотеката може да се превърне в своеобразна площадка за демократическо възпитание на гражданите. Ада Кологанова (директор на Руската държавна библиотека по изкуствата) каза, че ръководената от нея библиотека нямат проблем с видимостта и значимостта си, защото осигуряват исторически справки за големи творчески проекти. Тя обаче подчерта, че продуцентите често искат информация, за която не са готови да заплатят и това е една подчертана линия в нагласите им. 

Дискусията за отношенията между библиотеките и обществото. От ляво надясно: Л. Канушина, М. Афанасиев, И. Михнова, А. Кологанова, Е. Бейлина.

 Тъй като тричасовата дискусията се пренасочи към библиотечното самофинансиране и отново към отношението с властта се изказаха мнения, че ако библиотеката не може да формулира ясно исканията си, то контактът с държавните и местните властови органи може да има и негативни резултати. Дона Шийдър подкрепи това мнение и добави, че библиотеките трябва да не забравят обществената си функция и да внимават с механизмите за собствени доходи, защото държавата може да ги припознае като бизнес субект. В отговор на въпрос от публиката какъв е най-големият проблем на съвременните библиотеки, Шийдър заяви: „Най-големият проблем на библиотеката е представата за библиотеката в съзнанието на хората“.

          След почивката под впечатляващото ръководство на О. Синицина, която не позволи на никой от участниците да се отклони от темата и да говори общи приказки, бяха разисквани значими въпроси за бъдещето на библиотеките. Дискусията обърна внимание на обществената роля на библиотеката в образованието и личния живот на индивида, достъпността на средата, професионалните компетенции и обществения статус на библиотекаря на бъдещето и развитието на набора от услуги. Във втората дискусия участва и проф. Александра Куманова (УниБИТ), която представи проблемите и перспективите пред българското библиотечно образование.

Проф. Куманова (в центъра) участва в дискусията за компетенциите на библиотекаря. Отляво проф. В. Клюев, в дясно М. Захаренко.

 Два извода могат да бъдат направени в следствие на този наистина интензивен библиотечен маратон, продължил от 10.00 до 20.00 часа. На първо място трябва да се отбележи, че независимо от мащаба на държавата, в който действа библиотечната система, проблемите са идентични. Потвърдиха го думите на Дона Шийдър (САЩ) и на руската библиотечна колегия: слаби контакти със силните на деня, недостиг във финансирането, ниска популярност на библиотеката в новата информационна среда, липсата на ясна визия за промените на консервативната по природа библиотечна институция. Последното е там по важност, защото ще ми помогне да завърша текста си с втория извод, който трайно се оформи в съзнанието на колегите:

БИБЛИОТЕКИТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПРОМЯНА!

Тази необходимост се обуславя от интензитета, с който обществото се развива, а благодарение на новите технологии тя никога не е била по-лесно осъществима. Библиотеката може да бъде навигатор за индивида и обществото в бурния информационен океан, тя може да е център за основно и допълнително образование, тя може да е консултант на гражданина в ежедневната му дейност, тя може да е среда за творчески дейност – coworking space, тя може да е продуцент, хоби или място за социализация, тя може да е място за тиxо четене – тя може да е на практика всичко, което искат от нея хората и пак да запази облика си на библиотека. В това, предвид хилядолетната ѝ история, никой не се съмнява, просто

Call and action

Колеги!

Очаквайте материал за:

Международная научно-практическая конференция „Румянцевские чтения – 2017“: „500-летие издания первой славянской Библии Франциска Скорины: Становление и развитие культуры книгопечатания“, 18—19 апреля 2017 года.

---

[1] Международный форум „Формируя будущее библиотек“. Репортаж Центр международного сотрудничества.// http://libfl.ru/ru/news/mezhdunarodnyy-forum-formiruya-budushchee-bibliotek [26.04.2017 онлайн].

[2] В периода 9–13 май очакваме Дона Шийдър в България.// https://www.ifla.org/node/11127 [26.04.2017 онлайн].

Наследството на Джон Дий

Математик, магьосник, астроном, астролог, окултист, империалист, алхимик и шпионин – личността на Джон Дий (1527–1609) продължава да възбужда умовете на хората векове след като става съветник на Елизабет I. Изложбата представя енигматичния британски учен и шарлатанин чрез неговата персонална библиотека. Дий е един от енциклопедичните учени на епохата прочул се с двете страни на славата – реалната и печалната. Създател на концепцията за Британска империя, името му се свързва и с редица опити, надхвърлящи границите на научното и моралното.

Вижте повече за изложбата, която е свободна за посещение от 18 януари до 29 юли 2016, на:
http://www.rcplondon.ac.uk/johndee

Работно време: Понеделник–петък, 9–17.00 часа
Адрес: Royal College of Physicians, Regent's Park, London, NW1 4LE
За промени в обявеното работно време виж: visiting page
Вход: СВОБОДЕН

Добрите идеи променят света

Кандидатстване за участие в Работилница за бъдещето на научните библиотеки

петък, 4 декември 2015, 10.00 ч.

Гьоте-институт, Будапеща 1, София

В променящото се общество научните библиотеки са изправени пред огромни предизвикателства. На разположение са все повече медии в дигитална форма, променя се начина на четене, научното изследване се извършва все повече в мрежа и т.н. Под научна библиотека ние разбираме националната библиотека, университетските библиотеки, научно-техническите библиотеки, медицинските, с хуманитарна, икономическа, социологическа и всякаква друга научна литература, библиотеките за научни изследвания, специализираните библиотеки.

Какво означават тези промени за работата в библиотеките? Какви са изискванията към сътрудниците в библиотеката, как могат да отговорят на тези изисквания, като професионалсти да бъдат в крак с новото? Как могат да бъдат спечелени партньори за предстоящите задачи?

Искаме да дискутираме по всички тези въпроси с библиотекарите, със служители в сродни институции и други интересуващи се в една работилница за бъдещето. Като ползваме постигнатото в дискусиите, ние искаме да разкрием възможности за сътрудничество и съответни предложения на Гьоте-институт за квалификация през следващите години.

Организатор на срещата е Гьоте-институт България, модератор ще бъде господин д-р Франк Зелигер, директор на библиотеката във Висшето техническо училище във Вилдау. Той ще открие срещата с въвеждаща лекция, след което участниците ще се срещнат в работни групи, за да обменят идеи. В края на деня участниците ще имат възможност да общуват директно с д-р Зелигер. През целия ден на разположение на дискутиращите ще бъдат две преводачки.

Ако тези въпроси Ви интересуват, моля, кандидатствайте за участие, като ни напишете причините, поради които искате да участвате в тази работилница за бъдещето на научните библиотеки и също накратко опишете сегашната си професионална  дейност, до сряда, 18 ноември, на следния имейл адрес: bibl@sofia.goethe.org.

С поздрави

Андреа Белафи

УДОБСТВО

Винаги съм се възхищавал на визуалния език на карикатурата. Може да каже толкова мъдрости и глупости само с няколко щрихи!

VIVACOM Art Hall, изложба на популярни карикатуристи от Балканите (9 до 21 ноември 2015 г.).

Българският културен дом във Виена с библиотечен е-каталог

„Дом „Витгенщайн“, Виена

Възпитаниците на УниБИТ от специалност "Библиотекознание и библиография" и техните преподаватели за втора поредна година имат уникалната възможност за работа на терен в библиотеката на българския културен институт „Дом „Витгенщайн“ във Виена. Осъщественото партньорство е насочено към изграждане на умения за работа в екип, придобиване на практически умения, свързани с нареждане на фонда, обработка на документи и изграждане на е-каталог. Освен да обучат студенти в действие, осъществените дейности имат за цел да допринесат още за популяризиране на книжовната култура сред българската общност в Австрия. Първите крачки вече са направени! Обучението и същинската работа се провеждат на място под наблюдението на преподаватели от Катедра „Библиотечни науки“ и членове на библиотечната лаборатория LibLab към университета. И нека работата продължи!

Студентите изказват своята благодарност към ръководството на УниБИТ, компютърна лаборатория „Джон Атанасов“, фирма PC-TM и БКИ „Дом „Витгенщайн“ за предоставената възможност да приложат на практика теоретичните умения, които са усвоили!