Човек има нужда да вярва в нещо - това е една от най-дълговечните мантри, повтаряни на поколения хора от люлката, та чак до гроба. Великите книги го казват! Запознавайки се с класическата литература от Древността до днес, установих нещо друго - човек дълбоко в себе си е циничен атеист. Той само по изключение обича да се обръща към бога и то когато адски много е сгазил луковите лехи... или се готви да го направи.
Отново стигнахме до полярност! Да намерим тогава средата - вярващ атеист. Как? Ето я и рецептата: Евангелие на Летящото Спагетено Чудовище (английски език).
