Букви под моста Letters Under the Bridge

Разговор за книгата с проф. Бенбасат

МАЙСТОРСКИ КЛАС:

КНИГАТА И КНИГОИЗДАВАНЕТО МЕЖДУ ПЕЧАТНАТА СТРАНИЦА И ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА

Лектор: проф. д-р Алберт Бенбасат

Майсторският клас на проф. Бенбасат има за цел да развие теоретичните познания и практическите умения на студентите от бакалавърската и магистърската степен на УниБИТ в областта на книгата, книжния и медийния бизнес в условията на съвместно съществуване и взаимно преливане между „аналоговата” и дигиталната среда; между писмената, печатната и аудиовизуалната форма на комуникация. 

Майсторският клас ще се състои от 5 открити лекции, които ще се провеждат през седмица в рамките на семестъра. След всяка лекция, която е с продължителност един астрономически час, ще има кратка дискусия с участниците. Занятията ще приключат с Кръгла маса (семинар) по проблемите, които са разглеждани по време на Майсторския клас.

На всички студенти от бакалавърската и магистърската степен, които са участвали в повече от половината занятия, както и в Кръглата маса, ще се издаде Сертификат от Ректора и ръководителя на Майсторския клас.

 Програма на Майсторски клас „Книгата и книгоиздаването

между печатната страница и глобалната мрежа”:

Тема 1:

Книга и комуникация. Книгата в системата на медиите. Формиране и еволюция на медийната система в модерното и постмодерното общество. Книгата/медиите като средство за манипулация. (8 ноември, зала 213, 16.00 часа);

 

 Тема 2:

Книжното триединство: дух–тяло–стока. Културата на книжната направа. Ролята на институциите, свързани с културата на книгата: издателство, библиотека, книжарница. (15 ноември, зала 213, 16.00 часа);

Тема 3:

Масова комуникация, масова култура и масова книга. Книгата между бизнеса и духовността. Традиции и иновации в системата на печатното и дигиталното. Подлистникова, сериална, таблоидна, медийна литература. От интернет към Гутенберг.  (22 ноември, зала 213, 16.00 часа);

Тема 4:

Интелектуална собственост и авторско право в печатния и глобалния свят. Интелектуално пиратство и плагиатство. Съществува ли „култура на безплатността”? Проблемът „гугълство”. Дигитализация – но на каква цена?
(29 ноември, зала 213, 16.00 часа);

Тема 5:

Книгата и книгоиздаването във виртуалния свят. Трансформационни процеси в творческите, потребителските и бизнес нагласите на обществото. Самоиздаване, самопубликуване, „фенфикшън”, „блоук”; „фейсбукари”, „влогъри” и др. п. Книгоиздаването, четенето и новият дигитален морал (6  декември, зала 213, 16.00 часа).

Лекциите ще се проведат в УниБИТ 1 - София, 
бул. Цариградско шосе 119, зала 213.
 ВХОД СВОБОДЕН

За повече информация: v.zagorov@unibit.bg

DMS KNIGA - една благородна кампания

Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ стартира кампания за набиране на 50 000 лева за закупуване на камера за аноксия. В Националната библиотека се съхраняват над 8 000 000 книжни документа, много от които са единствени копия. Голяма част от културното наследство във фонда обаче е в лошо състояние и трябва да бъде възстановено.

DMS KNIGA на телефон 17 777

 

 

Чрез камерата за аноксия ще се прилага най-съвременната екологична технология за нетоксично почистване и спасяване на старинни книги и документи. Методът използва нетоксична дезинфекция, посредством контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми, без никакъв риск за книжовното културното наследство, за хората и околната среда. Това е изкуствена промяна на атмосферата, чрез премахването на кислорода до нива под 0,5 % и въвеждане на инертен газ (в този случай азот). В същото време се контролират нивата на температурата и относителната влажност, които се поддържат в определени параметри за ефективност на метода. Аноксията елиминира паразитите чрез дехидратация и задушаване. Смъртността на вредителите е 100%, независимо от техния стадий на развитие.

[ВИЖ ТУК]

Българската обложка от началото на ХХ век

Вече говорихме за опитите на българските книгоиздатели да догонят своите европейски колеги чрез заемането на чужди маркетингови и оформителски решения в края на XIX и началото на ХХ век. За да сме обективни, трябва да бъде отбелязано, че през същия период започват да се наблюдават опити за създаване на уникален, собствен външен вид на издателските серии и поредици. С налагането на някои имена в българското изобразително изкуство и появата на Рисувалното училище (1896) книгоиздателят все по-често ще влиза във взаимодействие с художник-графикът. Ето и някои от първите примери.

Проект за корица на детско списание, Петър Морозов (1903):

Корицата на "Библиотека цвят" по проект на Харалампи Тачев (1918):

Корицата на "Всемирна библиотека" на Александър Паскалев по проект на Александър Божинов (1919):
л

Книгоиздателство "Аргус" и новите идеи на Иван Милев в оформлението на книгата (1922):

Залага се много и на патриотичната тенденция. Художествена библиотека "Древна България" е една от малкото запазени у нас издателски марки (20-те - 30 те г. на ХХ век):

През 20-те и 30-те г. на ХХ век се забелязва тенденция по изместването на художествено оформените корици с такива, съставени изцяло от типографски елементи. Тази промяна може да се проследи в трансформациите на "Всемирна библиотека" :
л

През първите три десетилетия на ХХ век архитектурните и флоралните елементи се застъпват в оформлението на българската книга с абстрактните и типографските мотиви. Конкуренцията на пазара между множество малки, евтини книжки изисква индивидуално оформление, което да отличава поредиците една от друга. Въпреки това определени художествени елементи и стилове взимат превес, което може да си проличи в сходното оформление на книгоиздателските продукти:

Авторът на корицата не се споменава в издателските данни, а името му често е отпечатано в сами проект с монограм, дребен шрифт и неясно. Такъв е случаят с оформлението на "Нова художествена библиотека" на издателство Отец Паисий, Пловдив, чиито автор се крие от очите на библиографите в долния десен ъгъл на обложката. Засега не е открито копие с отпечатък, който да е достатъчно чист, за да бъде разчетен.

~~

Пастафарианството - книга и вяра

Човек има нужда да вярва в нещо - това е една от най-дълговечните мантри, повтаряни на поколения хора от люлката, та чак до гроба. Великите книги го казват! Запознавайки се с класическата литература от Древността до днес, установих нещо друго - човек дълбоко в себе си е циничен атеист. Той само по изключение обича да се обръща към бога и то когато адски много е сгазил луковите лехи... или се готви да го направи. 

Отново стигнахме до полярност! Да намерим тогава средата - вярващ атеист. Как? Ето я и рецептата: Евангелие на Летящото Спагетено Чудовище (английски език).

Оформлението на книгата. Един повод за размисъл!

Васил Захариев: „На външността и формата на печатните ни издания, на българската книга, с редки изключения, се държи много малко. В много случаи издателят без стеснение на готово препечатва илюстрации, винетки, цели корици от чужди издания“ [1].

---

[1] Захариев, Васил. Техника и украса на българската книга.// Българска книга, год. I, 1930, кн. 1, с. 50.

Линотипът - механизация на наборния процес

Линотипът модернизира словослагането и механизира трудоемкия процес на ръчния набор. Може да се запознаете с процеса в това кратко и съдържателно документално видео: http://digg.com/video/hot-metal-typesetting

Линотипът е патентован през 1884 г. от Отмар Мергенталер в САЩ (Lyle L. Miller, 1959, p. 34).  В Кратка енциклопедия на графиката на Теодор Долапчиев е посочено, че процесът е изобретен през 1874 г. (Долапчиев, 1947, с. 119). Механичният поредов набор революционаризира вестникарската индустрия, която изисква огроми човешки ресурси за ежедневен набор на журналистическите текстове. В България механичният набор е въведен частично в края на XIX и началото на ХХ век (Бенмайор, 1910, с. 242-243). Технологията предизвиква ужас у печатарските синдикати и словослагателите, но навлиза изключително бавно. 

1.Lyle L. Miller. Maintaining Reading Efficiency. 1959, 281 p.

2.Долапчиев, Теодор. Кратка е Мнциклопедия на графиката. 1947, 324 с.

3.Бенмайор. М. Типографското производство в България. Списание н абългарското икономическо дружество. XIV, 1910, 3 , с. 230-254.