Learning Typesetting

Един интересен и много важен за хората процес - наборът на текст!

Рекламата на книгата през 40-те г. на ХХ век

През 30-те  и 40-те г. на ХХ век българските частни книгоиздатели вече са догонили в развитието си своите западни колеги. За това твърдение има много доказателства, сред които е и рекламата на книгата. Големите издателства започват да издават каталози на продукцията си регулярно, използвайки библиографски и художествени способи за привличане на читатели. Ето няколко образци от каталог за 1941 г. на книгоиздателство "Ст. Атанасов".

Свински работи и някои други истории за общуването между пещерните двуноги

Хората обичат да се вглеждат в далечното минало. Те с голям ентусиазъм, без да имат достатъчно сведения и факти, го интерпретират през призмата на своето настояще, приписвайки му невероятни и необикновени характеристики. Изказаното по-горе важи в голяма степен за скалното и пещерното изкуство, които са подложени на най-невероятни тълкувания – от акт на божествено благоговение до контакт с извънземни. Много изкуствоведи, историци, културни антрополози и др. се са упражнявали по темата, подчертавайки елитарния генезис на това творческо проявление. Инструментариумът на техните проучвания се състои в наблюдение на образци, които се напасват към основните научни постулати, генерирани през последните две столетия в съответствие с политическите и социалните разбирания на обществата от близкото минало и настоящето. При това положение напълно се игнорират съвременните проявления на това изкуство, наблюдавани при изоставени постройки, комуникативни градски места, специфичните пространства за спонтанно ученическо творчество (тоалетни, тетрадки, чанти). Най-характерната при това положение е липсата на проучвания върху съвременните проявления на пещерно изкуство. Непрекъснато се подчертават стремежите на хората да се обвързват със структури на колективната културна памет и се подценяват стремежите им за изплитането на самостоятелни исторически нишки, отнасящи се до индивида или непосредственото обкръжение. Дългогодишните ми наблюдения на вандализирани постройки и  скорошното ми посещение в Свинската пещера над с. Лакатник доказват, че хуманитарната наука трябва по-сериозно да се фокусира в настоящето, за да разбере отговорите на въпросите как и защо хората са започнали да комуникират чрез материални посредници.  

На 200 метра под земята в "бебешка" пещера. С благодарности към пещерен клуб "Хеликтит"

Символите на различни субкултурни групи се срещат често

Техниките на себеизразяване са различни: издраскване, обгаряне, скулптуриране

"Сиа" - личните имена са сред най-често срещаните образи

"А+Ц. 1974" Обясненията в любов, срещани и в градска среда, не са рядкост

Собствени имена, изписани чрез обгаряне

 

Собствени имена, изписани чрез гравираме - "Стефан, V,69"

Православни кръстове, череп с кости и надпис "Черноризец Храбър"

Част от имената недвусмислено насочват към по далечни времена

Характерно за пещерното пространство е натрупването и наслагването на самостоятелни произведения в спонтанни общи композиции.

В Свинската пещера, наред с петрограмите и петрглифите, се срещат и скулптурни композиции

Скулптурната група, направена от глина, се намира на импровизирана олтар, в задънен ръкав, по който се стига само с патешко ходене и лазене

Срещат се различни животни в различни пози

Антропоморфна скулптура с дарствена купа

Мамут на фона на монограм

Жена и мечка

Мащабиране с детски пръст

Автографът

Класика от праисторическото до наши дни - скулптура и петрограма на фалос

 

В комбинация с монограм ХР, наподобяващ Константинов кръс. По думите на Живко Петров в пещерата се срещат и по-ранни кръстове

Натрупване на имена

Шегата: Роби, НАСА, извънземно, длан, мамут

Мамутът

"Кръстьо, 17.V.81"

Скейтборд или НЛО

И така..., до следващия човек с пирон!

Устав на Българския книжарски съюз - 1898 г.

УСТАВ

на

БЪЛГАРСКИЯ КНИЖАРСКИ[1]

СЪЮЗ

Пловдив

1898[2]

с. 1

„I Общи положения

Чл.1 Книжарите в България основават един Български Книжарски Съюз, който има за цел:

А) да повдигне и подобри книжарската търговия и да я постави в положение да отговаря на съвременните нужди;

Б) да развива между книжарите единодушието и зачитането на книжарското занятие.

Чл.2 Съюзът ще гони постигането на определената от чл. 1 цел: а) чрез унищожението на всяка нелегална конкуренция в книжарството и на всяка конкуренция съсипителна било частно за оногова, който се впуща в нея безразсъдно, било въобще за благоуспяването на книжарството в България, и б) чрез подчинението на книжарите под една обща дисциплина във всичко, що се отнася до книжарската търговия.

Чл.3 Работите на Съюза се управляват от ежегодния книжарски събор и от избраното от него постоянно бюро.

Чл.4 Книжар е всякой търговец със зарегистрирана фирма, който има за свое постоянно занятие ку-

с. 2

 пуване и продаване на едро или на дребно учебници и разни книги за прочит.

Забележка 1.Книжарите могат да продават и разни училищни и канцеларски потреби.

Забележка2 Търговци, които се занимават с продажба на тъй наречените канцеларски потреби, не се считат за книжари.

II. Членовете на съюза и техните права и длъжности

Чл.5 Член на Българския Книжарски Съюз може и трябва да бъде:

А) всеки български книжар, дето и да бил, който до 20-и август 1898 год. е отговарял на условията , предвидени в чл.4 на този устав.

Б) за напред член на книжарския съюз може да бъде всеки български книжар, който отговаря на същите условия, но само след като бъде приет за такъв от годишния събор по предложение на постоянното бюро

Чл.6 Членовете на Книжарския Съюз се ползват от всички права, които им дава настоящия устав и се подчиняват безпрекословно на всичките му постановления.

Чл.7 Всеки член на Съюза плаща редовно, за поддържане на бюрото, един годишен внос, който се определя ежегодно от Събора.

Чл.8 Всеки член има право да се оплаква на годишния събор или на постоянното бюро, от своите колеги за нарушаване на устава, правилника или какво да е постановление на събора или постоянното бюро.

Забележка. Ако стане потребно да се изучи разправията между някои членове на самото място, постоянното бю-

с. 3

ро командирова за тази цел или някого от своите членове или друг някой член на съюза. В такъв случай виновният е длъжен да заплати на бюрото разноските на командированото лице.

Чл.9 Наказанията за нарушенията на устава или на съюзните постановления се състоят: а) в глоби определени от правилника в полза на съюзната каса, б) в обезщетения за пострадавшия от нарушението член и в) в изключвания от съюза. Наказанията, предвидени в точка а) и б) се налагат от постоянното бюро, а наказанието, предвидено в т. в) – изключване от съюза – може да се постанови само от събора по предложение на постоянното бюро.

Чл.10 Всеки член на Съюза има право да се оплаква в събора от делата на бюрото и в такъв случай съборът е върховен съдия на бюрото.

Чл. 11 Когато двама или повече членове на Съюза, влезли в недоразумения, не са благодарни от решението, което взима спрямо тях постоянното бюро те могат да се съгласят да се разгледа разправията им от арбитри, взети по двама от всяка страна и избрани измежду членовете на Съюза. В такъв случай постановлението на арбитрите има пълна и безапелационна сила.

Забел. Членовете на постоянното бюро в никой случай не могат да се назначават арбитри.

III. Годишен събор

Чл. 12 Всяка година на 1-и август членовете на Книжарския Съюз се събират на годишен събор в града, определен в предидущия събор[3].

Забележка. Постоянното бюро е длъжно най-малко 15

с. 4

 дена преди 1-и август да съобщи на членовете на Съюза въпросите, които ще се разглеждат в събора.

Чл.13 Годишният събор се занимава:

А) с изслушване отчета на постоянното бюро за годишната му деятелност, с оценяване неговата деятелност и с избиране ново бюро;.

Б) с преглеждане и променяване правилника на Съюза, ако за това се е явила нужда;

В) с приемане нови и изключване  стари членове на Съюза.

Г) с решаване въпроси, възбудени от книжарската практика и предложени било от постоянното бюро, било от някой член;

Д) с определение наказанията за нарушаванията на устава и на постановленията на Съюза или на постоянното му бюро;

Е) с определяне на бюджета на постоянното  бюро през следвующата година.

Чл.14 Решенията и постановленията на годишния събор са задължителни и за онези членове, които не са се явили на събора.

IV. Състав, права и длъжности на постоянното бюро.

Чл.15 Постоянното бюро на съюза се състои от един председател, един подпредседател, един деловодител, един касиер и един съветник и има седалище в Пловдив.

Чл.16 Постоянното Бюро се избира от събора за по една година с тайно гласуване и то с обозначаване на длъжността на всеки негов член.

Чл.17 Всеки член на Съюза е длъжен да прие-

с. 5

ме длъжността в бюрото, която му се поверява от събора, освен по крайно уважителни причини.

Чл.18 постоянното бюро заседава всякога, когато намери за нужно председателят, а в негово отсъствие подпредседателят или когато пожеляат това най-малко двама от членовете му.

То има за длъжност:

А) да решава всеки въпрос от общ книжарски интерес, който не търпи отлагане до свикването на събора;

Б) да защитава правата и интересите на членовете на Съюза и да пази законовия ред в търговските сношения между тия членове;

В)  да бди върху точното съблюдение на настоящия устав от всичките членове на Съюза;

Г) да се грижи за навременото събиране членските вносове, да държи редовно сметките за приходите и разходите на Съюза и да пази и оползотворява имотите му;

Д) да обажда своевременно на всичките членове  всяко свое постановление от общ книжарски интерес;

Е) да уравнява произлезлите разпри между членовете на Съюза;

Ж) да държи списък на книжарите, които желаят да станат членове на Съюза, и да ги представлява на оценението и одобрението  на непосредствено следующия книжарски събор;

З) да се грижи за точното изпълнение разпорежданията на правителството по всичко, що може да интересува книжарството;

И) да дава незабавно, по всички въпроси, които се отнасят до книжарството, точни сведения на всички държавни учреждения, които ги биха поискали, или на които би се видяло нужно да се съобщят;

с. 6

К) да свиква събора в определеното от чл. 12 време и да му представлява за разискване всички въпроси, които не му е позволено да решава само;

Л) да се разпорежда за отдаване приличните почести на всеки член на Съюза, който бис  е случило да умре, и на всеки мъртвец, на когото деятелността е имала по-видна свръзка с книжарството, с книжнината или въобще с народното просвещение и

М) да изпълнява постановленията на Събора

Чл.19 Бюрото, чрез председателя си, или в негово отсъствие чрез подпредседателя си, прдставлява Съюза пред всяка власт и всяко лице.

Чл.20 Бюрото е солидарно отговорно за делата си.

Чл.21 Решенията на бюрото се приемат по вишегласие. При равно разделяне на гласовете, гласът на председателя надделява.

Чл.22 отделните длъжности на бюрото се разпределят така:

А)председателят свиква събранията на бюрото, колчим стане нужда за това, предлага въпроси за разискване и подписва официалните книжа на бюрото;

Б)подпредседателят заместя председателя  при всяко негово отсъствие;

В) деловодителят държи регистрите, статистиките, протоколите и кореспонденцията и приподписва всичките книжа, освен паричните;

Г) Касиерът държи паричните книги на Съюза, които трябва да бъдат потвърдени от надлежния нотариус, и приподписва паричната кореспонденция;

Д) При смърт, болест или необходимо отсъствие на някого от членовете на бюрото, неговата длъжност

с. 7

се поверява временно на оногова от неговите колеги, когото председателят намерва за по-подходящ.

Чл.23 Длъжностите на председателя, подпредседателя, касиера и съветника са безплатни; а на деловодителя се определя от събора едно възнаграждение, което може да се изменява всяка година, според нуждите и работата.

V. Общи постановления

Чл. 24 Настоящият устав може да се изменява само по съгласито на 2/3 от присъстващите членове на събора.

Чл. 25 Съгласно този устав съборът изработва особен правилник, в който се определят:

А) еднообразни условия, върху които членовете на съюза ще упражняват книжарската търговия и ще разменяват стока помежду си;

Б) еднообразни условия, върху които членовете ще взимат да разправят (разпространяват б.м.) книгите на издатели не членове на съюза;

В) еднообразни отношения, в които ще се намират членовете на съюза, с издателите на вестници и списания, с селските и градските общини и пр[4].

Чл.26 Настоящият устав отменява устава, изработен от първия книжарски събор в Пловдив през 1897 г.

---

[1] През този период книжарите са водещи в системата на книгата, професионални книгоиздатели почти липсват, което обяснява и факта, че книжарите поемат браншовата инициатива.

[2] Устав на българския книжарски съюз. Пловдив, 1898, 8 с.

[3] Уговорката показва равномерната географска разпределеност на книжарските занимания, които  се концентрират в Софияедва след Първата световна война. В разглеждания период Пловдив все още е равностоен на столицата книжовен център. Това е видно и от първия събор и от седалището на управителния орган, които са в Пловдив (чл.15).

[4] Стремежът към унифицирането на търговските правила е важна причина за създаване на браншовите организации. Последната част показва, че в Съюза членуват и издатели, а издателите на периодика са отделна категория, както и днес.