Пивници и печатници в стара София

 "Български алманах" на издателя и печатаря Петър А. Петров е един от най-добрите източници на визуален материал за живота на българите в края на XIX и началото на ХХ век. Тук не правят изключение хотелите и бирариите, които започват да изникват в младата българска столица след Освобождението. Интересното при тяхната реклама е, че в нея се залага, наред с текстуалния, и на визуалния ефект, което ни позволява да възстановим част от облика на стара София от онези дни. Клишетата са изработени в ателието на Петров, който е един от значимите играчи на пазара на печатни продукти до Балканските войни. Изображенията по-долу са от "Български алманах" за 1895 г.

БЪЛГАРСКИ алманах : Пространен годишен сборник : Г. 1-9. София, 1892-1902. Състав. Петър А. Петров, Светозар Йовович, Тодор Любимов, Козма Георгиев

Съдържа:
Г. 1: 1892. - 463 с. : с ил. + портр. (8 л.) ; прил. (160 с.)
Г. 2: 1893. - ХVI, 1104 с. : с ил.
Г. 3: 1894. - 96, 784, 128, 128 с. : с ил.
Г. 4: 1895. - ХХIV, 688, 129, 283, 128 с. : с ил.
Г. 5: София : Ст. Петров, 1896. - 1072 с. : с ил. + прил. (448 с.)
Г. 6: (София : Ст. Петров) 1897 (София : печ. Ив. Г. Говедаров и сие), 1897. - ХVIII, 1680 с. : с ил. + портр. (42 л.). - 25 см
Г. 7: 1902-1903 : Юбилеен : [По случай 25-год. от Освобождението]. - [1902]. - 960 с. : с ил. - 25 см.
Г. 8: Няма сведения
Г. 9: 1911. - (София : Я. Икономов, Ат. Дамянов) 1911 (София : печ. П. Глушков, 1911. - 848, IХ с. : с ил. - 25 см.

Рекламата на книгата през 40-те г. на ХХ век

През 30-те  и 40-те г. на ХХ век българските частни книгоиздатели вече са догонили в развитието си своите западни колеги. За това твърдение има много доказателства, сред които е и рекламата на книгата. Големите издателства започват да издават каталози на продукцията си регулярно, използвайки библиографски и художествени способи за привличане на читатели. Ето няколко образци от каталог за 1941 г. на книгоиздателство "Ст. Атанасов".

„Българска книга“ и рекламата в книгоиздаването

В западноевропейската наука за книгата съществува понятието  Ephemera – ефимера[1]. С него се описват всички печатни материали, които всеки от нас би изхвърлил в кофата за боклук с лекота. Тъй като са призвани да изпълняват краткотрайни рекламни, публични или лични функции (обяви, агитационни материали, покани, некролози) тези документи са въвлечени във вихъра на ежедневието и най-често попадат на бунището на историята. Тяхната функционална нетрайност, а и факта, че не попадат в библиографския фокус, с времето ги превръща в истинска рядкост и интересен обект за колекциониране от страна на частни лица и библиотеки.

Поради своето оформление, материални носители и предназначение нетрайните документи, продукт на предходните поколения, се намират трудно и в общо лошо състояние. Затова съм много щастлив да Ви представя в „Книгохранилището“ абонаментната пощенска покана и обявата за второто библиографско списание у нас –  „Българска книга“, което се издава в издателство Т. Ф. Чипев под редакцията на Тодор Боров. Към тези материали има и рекламна листовка на прочутата монография на Боров „Книги, библиотеки, библиография“ (1941). И трите документа са в отлично състояние и са интересно документално свидетелство за развитието на българската наука за книгата. Друг въпрос e как могат да се цитират. Материалите са от интерес както за българските библиографи, така и за родните издатели, които напоследък са загубили каналите за комуникация със своите читатели.

[ВИЖ ТУК и ТУК]

Материалът е подготвен със съдействието на д-р Добри Бояджиев и компютърната лаборатория „Джон Атанасов“ при УниБИТ.

---

[1]  John Carter and Nicolas Barker. ABC for book collectors. New Castle, Del. : Oak Knoll Press;New York : Distributed by Lyons & Burford, 1995. 7th ed. 234 p.; ILAB, Glossary : https://www.ilab.org/eng/glossary/159-ephemera.html