Част от играта! Една тъжна библиотечна история с продължение...

Хората, които ме познават, са запознати с моята страст да снимам съвременни проявления на пиктографското мислене или така наречените графити от "нисък  клас". Това занимание е свързано с посещението на изоставени постройки, които крият много разнобразни и различни "тайни".

Натъквал съм се на какво ли не - от спящи хора и кучета, до лозунги и еротични изрезки от вестници. Но никога не  бях срещал до момента починал стенвестник и умъртвена библиотека. Снимките, публикувани по-долу, никак не са приятни, но са част от социалните, политическите и информационните промени в Европа и България, тоест - част от играта! У нас в средата на 40-те г. на ХХ век изчезват библиотеките на юридическите лица. Те не са възстановени като практика с разгръщането на частната инициатива след промените от 1989 г. През последните 30 години в залез е практиката да се поддържат библиотеки към медицинските заведения. Сериозни щети бяха нанесени на мрежата от училищни библиотеки. Библиотеките към стотиците закрити военни поделения в България няма да коментирам. Просто ще ви покажа част от невидимата реалност...

Стенвестникът

         Библиотеката

Пивници и печатници в стара София

 "Български алманах" на издателя и печатаря Петър А. Петров е един от най-добрите източници на визуален материал за живота на българите в края на XIX и началото на ХХ век. Тук не правят изключение хотелите и бирариите, които започват да изникват в младата българска столица след Освобождението. Интересното при тяхната реклама е, че в нея се залага, наред с текстуалния, и на визуалния ефект, което ни позволява да възстановим част от облика на стара София от онези дни. Клишетата са изработени в ателието на Петров, който е един от значимите играчи на пазара на печатни продукти до Балканските войни. Изображенията по-долу са от "Български алманах" за 1895 г.

БЪЛГАРСКИ алманах : Пространен годишен сборник : Г. 1-9. София, 1892-1902. Състав. Петър А. Петров, Светозар Йовович, Тодор Любимов, Козма Георгиев

Съдържа:
Г. 1: 1892. - 463 с. : с ил. + портр. (8 л.) ; прил. (160 с.)
Г. 2: 1893. - ХVI, 1104 с. : с ил.
Г. 3: 1894. - 96, 784, 128, 128 с. : с ил.
Г. 4: 1895. - ХХIV, 688, 129, 283, 128 с. : с ил.
Г. 5: София : Ст. Петров, 1896. - 1072 с. : с ил. + прил. (448 с.)
Г. 6: (София : Ст. Петров) 1897 (София : печ. Ив. Г. Говедаров и сие), 1897. - ХVIII, 1680 с. : с ил. + портр. (42 л.). - 25 см
Г. 7: 1902-1903 : Юбилеен : [По случай 25-год. от Освобождението]. - [1902]. - 960 с. : с ил. - 25 см.
Г. 8: Няма сведения
Г. 9: 1911. - (София : Я. Икономов, Ат. Дамянов) 1911 (София : печ. П. Глушков, 1911. - 848, IХ с. : с ил. - 25 см.

За прародителите на авторското право

Преди появата на модерното авторско право съществуват две основни средства за защита на книгоиздателския продукт от интелектуални посегателства. Първото е свързано с регистрация на книгата от страна на държавната цензура, която удостоверява, че дадено лице е отговорно за определен текст, покрило е законовите изисквания и, съответно, може да я разпространява законно. Тук се потвърждава гледището на М. Фуко, който казва, че авторът се появява, защото трябва някой да отговаря пред държавата. Второто се отнася до контрола на автора или издателя върху целия тираж, който се осъществява или с печат, или с подпис на правоносителя на гърба на заглавната страница, често под разрешителното за печат. 

Защо се налагат подобни мерки? Ако чужд издател или автор иска да направи пиратско издание, то няма да фигурира в регистрите на цензурата, а през XIX и първата половина на ХХ век е доста трудно и нерентабилно да се направи дубликат на книга. Втората мярка се взима с цел ограничаването на надтиражите, които печатниците си позволяват да правят в условията на либерално пазарно книгоиздаване и при липсата на специализран закон за авторско право. Клиентът поръчва тираж 1000 екземпляра, печатницата отпечатва 1100 и по този начин на пазара се появяват бройки, от които не печели авторът или издателят. Наличието на автограф на гърба на заглаваната страница пресича тази практика. 

Още по темата

[виж тук] 

~~

Търговско ръководство за тръгувание, промишленост, мореплавание и за тръговски делания. Цариград : Т. Дивитчиянов, 1858, с. 2.

НБКМ сигнатура: Ст 58.436

За гайдите, гордостта и фактите

От малък ме учат, че българската гайда е нещо уникално, локално и неповторимо. Така ми въздейства, когато я чуя. Не мога, обаче, да пренебрегна факта, че вече няколко пъти срещам този инструмент в книги и гравюри от различни европейски земи, които не са свързани с България и Шотландия. Затова споделям с вас една от тях. Гайдар на Албрехт Дюрер (1514). Мотив от Нюрнберг, Централна Германия. Гледам я и си мисля, че ни трябва повече фактология и по-малко митология, па току-виж с не толкова велико и уникално минало имаме едно по-обикновено, но нормално бъдеще!

~~

Устав на Българския книжарски съюз - 1898 г.

УСТАВ

на

БЪЛГАРСКИЯ КНИЖАРСКИ[1]

СЪЮЗ

Пловдив

1898[2]

с. 1

„I Общи положения

Чл.1 Книжарите в България основават един Български Книжарски Съюз, който има за цел:

А) да повдигне и подобри книжарската търговия и да я постави в положение да отговаря на съвременните нужди;

Б) да развива между книжарите единодушието и зачитането на книжарското занятие.

Чл.2 Съюзът ще гони постигането на определената от чл. 1 цел: а) чрез унищожението на всяка нелегална конкуренция в книжарството и на всяка конкуренция съсипителна било частно за оногова, който се впуща в нея безразсъдно, било въобще за благоуспяването на книжарството в България, и б) чрез подчинението на книжарите под една обща дисциплина във всичко, що се отнася до книжарската търговия.

Чл.3 Работите на Съюза се управляват от ежегодния книжарски събор и от избраното от него постоянно бюро.

Чл.4 Книжар е всякой търговец със зарегистрирана фирма, който има за свое постоянно занятие ку-

с. 2

 пуване и продаване на едро или на дребно учебници и разни книги за прочит.

Забележка 1.Книжарите могат да продават и разни училищни и канцеларски потреби.

Забележка2 Търговци, които се занимават с продажба на тъй наречените канцеларски потреби, не се считат за книжари.

II. Членовете на съюза и техните права и длъжности

Чл.5 Член на Българския Книжарски Съюз може и трябва да бъде:

А) всеки български книжар, дето и да бил, който до 20-и август 1898 год. е отговарял на условията , предвидени в чл.4 на този устав.

Б) за напред член на книжарския съюз може да бъде всеки български книжар, който отговаря на същите условия, но само след като бъде приет за такъв от годишния събор по предложение на постоянното бюро

Чл.6 Членовете на Книжарския Съюз се ползват от всички права, които им дава настоящия устав и се подчиняват безпрекословно на всичките му постановления.

Чл.7 Всеки член на Съюза плаща редовно, за поддържане на бюрото, един годишен внос, който се определя ежегодно от Събора.

Чл.8 Всеки член има право да се оплаква на годишния събор или на постоянното бюро, от своите колеги за нарушаване на устава, правилника или какво да е постановление на събора или постоянното бюро.

Забележка. Ако стане потребно да се изучи разправията между някои членове на самото място, постоянното бю-

с. 3

ро командирова за тази цел или някого от своите членове или друг някой член на съюза. В такъв случай виновният е длъжен да заплати на бюрото разноските на командированото лице.

Чл.9 Наказанията за нарушенията на устава или на съюзните постановления се състоят: а) в глоби определени от правилника в полза на съюзната каса, б) в обезщетения за пострадавшия от нарушението член и в) в изключвания от съюза. Наказанията, предвидени в точка а) и б) се налагат от постоянното бюро, а наказанието, предвидено в т. в) – изключване от съюза – може да се постанови само от събора по предложение на постоянното бюро.

Чл.10 Всеки член на Съюза има право да се оплаква в събора от делата на бюрото и в такъв случай съборът е върховен съдия на бюрото.

Чл. 11 Когато двама или повече членове на Съюза, влезли в недоразумения, не са благодарни от решението, което взима спрямо тях постоянното бюро те могат да се съгласят да се разгледа разправията им от арбитри, взети по двама от всяка страна и избрани измежду членовете на Съюза. В такъв случай постановлението на арбитрите има пълна и безапелационна сила.

Забел. Членовете на постоянното бюро в никой случай не могат да се назначават арбитри.

III. Годишен събор

Чл. 12 Всяка година на 1-и август членовете на Книжарския Съюз се събират на годишен събор в града, определен в предидущия събор[3].

Забележка. Постоянното бюро е длъжно най-малко 15

с. 4

 дена преди 1-и август да съобщи на членовете на Съюза въпросите, които ще се разглеждат в събора.

Чл.13 Годишният събор се занимава:

А) с изслушване отчета на постоянното бюро за годишната му деятелност, с оценяване неговата деятелност и с избиране ново бюро;.

Б) с преглеждане и променяване правилника на Съюза, ако за това се е явила нужда;

В) с приемане нови и изключване  стари членове на Съюза.

Г) с решаване въпроси, възбудени от книжарската практика и предложени било от постоянното бюро, било от някой член;

Д) с определение наказанията за нарушаванията на устава и на постановленията на Съюза или на постоянното му бюро;

Е) с определяне на бюджета на постоянното  бюро през следвующата година.

Чл.14 Решенията и постановленията на годишния събор са задължителни и за онези членове, които не са се явили на събора.

IV. Състав, права и длъжности на постоянното бюро.

Чл.15 Постоянното бюро на съюза се състои от един председател, един подпредседател, един деловодител, един касиер и един съветник и има седалище в Пловдив.

Чл.16 Постоянното Бюро се избира от събора за по една година с тайно гласуване и то с обозначаване на длъжността на всеки негов член.

Чл.17 Всеки член на Съюза е длъжен да прие-

с. 5

ме длъжността в бюрото, която му се поверява от събора, освен по крайно уважителни причини.

Чл.18 постоянното бюро заседава всякога, когато намери за нужно председателят, а в негово отсъствие подпредседателят или когато пожеляат това най-малко двама от членовете му.

То има за длъжност:

А) да решава всеки въпрос от общ книжарски интерес, който не търпи отлагане до свикването на събора;

Б) да защитава правата и интересите на членовете на Съюза и да пази законовия ред в търговските сношения между тия членове;

В)  да бди върху точното съблюдение на настоящия устав от всичките членове на Съюза;

Г) да се грижи за навременото събиране членските вносове, да държи редовно сметките за приходите и разходите на Съюза и да пази и оползотворява имотите му;

Д) да обажда своевременно на всичките членове  всяко свое постановление от общ книжарски интерес;

Е) да уравнява произлезлите разпри между членовете на Съюза;

Ж) да държи списък на книжарите, които желаят да станат членове на Съюза, и да ги представлява на оценението и одобрението  на непосредствено следующия книжарски събор;

З) да се грижи за точното изпълнение разпорежданията на правителството по всичко, що може да интересува книжарството;

И) да дава незабавно, по всички въпроси, които се отнасят до книжарството, точни сведения на всички държавни учреждения, които ги биха поискали, или на които би се видяло нужно да се съобщят;

с. 6

К) да свиква събора в определеното от чл. 12 време и да му представлява за разискване всички въпроси, които не му е позволено да решава само;

Л) да се разпорежда за отдаване приличните почести на всеки член на Съюза, който бис  е случило да умре, и на всеки мъртвец, на когото деятелността е имала по-видна свръзка с книжарството, с книжнината или въобще с народното просвещение и

М) да изпълнява постановленията на Събора

Чл.19 Бюрото, чрез председателя си, или в негово отсъствие чрез подпредседателя си, прдставлява Съюза пред всяка власт и всяко лице.

Чл.20 Бюрото е солидарно отговорно за делата си.

Чл.21 Решенията на бюрото се приемат по вишегласие. При равно разделяне на гласовете, гласът на председателя надделява.

Чл.22 отделните длъжности на бюрото се разпределят така:

А)председателят свиква събранията на бюрото, колчим стане нужда за това, предлага въпроси за разискване и подписва официалните книжа на бюрото;

Б)подпредседателят заместя председателя  при всяко негово отсъствие;

В) деловодителят държи регистрите, статистиките, протоколите и кореспонденцията и приподписва всичките книжа, освен паричните;

Г) Касиерът държи паричните книги на Съюза, които трябва да бъдат потвърдени от надлежния нотариус, и приподписва паричната кореспонденция;

Д) При смърт, болест или необходимо отсъствие на някого от членовете на бюрото, неговата длъжност

с. 7

се поверява временно на оногова от неговите колеги, когото председателят намерва за по-подходящ.

Чл.23 Длъжностите на председателя, подпредседателя, касиера и съветника са безплатни; а на деловодителя се определя от събора едно възнаграждение, което може да се изменява всяка година, според нуждите и работата.

V. Общи постановления

Чл. 24 Настоящият устав може да се изменява само по съгласито на 2/3 от присъстващите членове на събора.

Чл. 25 Съгласно този устав съборът изработва особен правилник, в който се определят:

А) еднообразни условия, върху които членовете на съюза ще упражняват книжарската търговия и ще разменяват стока помежду си;

Б) еднообразни условия, върху които членовете ще взимат да разправят (разпространяват б.м.) книгите на издатели не членове на съюза;

В) еднообразни отношения, в които ще се намират членовете на съюза, с издателите на вестници и списания, с селските и градските общини и пр[4].

Чл.26 Настоящият устав отменява устава, изработен от първия книжарски събор в Пловдив през 1897 г.

---

[1] През този период книжарите са водещи в системата на книгата, професионални книгоиздатели почти липсват, което обяснява и факта, че книжарите поемат браншовата инициатива.

[2] Устав на българския книжарски съюз. Пловдив, 1898, 8 с.

[3] Уговорката показва равномерната географска разпределеност на книжарските занимания, които  се концентрират в Софияедва след Първата световна война. В разглеждания период Пловдив все още е равностоен на столицата книжовен център. Това е видно и от първия събор и от седалището на управителния орган, които са в Пловдив (чл.15).

[4] Стремежът към унифицирането на търговските правила е важна причина за създаване на браншовите организации. Последната част показва, че в Съюза членуват и издатели, а издателите на периодика са отделна категория, както и днес.

Публична лекция на Християн Атанасов

Богатството на книгите или необикновената история на една дигитализирана муха.

Книгите са съкровищниците на човечеството - те съхраняват неговото минало и гарантират неговото бъдеще. Колко дискриминативно, би си помислила една муха. "Би", защото Съдбата беше предначертала и преброила дните ѝ. Доволно преяла с едно кристалче захар, паднало от скромната закуска на библиотекаря, тя кацна на дигитализиращата машина и ФРАС, запечата себе си в аналите на историята.

Горенаписаното е по действителен случай, но трябва да се чете като художествена измислица. При написването на този материал не пострада нито едно животно, случката с мухата не се брои! Тя беше отдавна размазана и документирана!

Булгаков Ф. И. Иллюстрированная история книгопечатания и типографского искусства : Т. 1 : С истории изобретения книгопечатания по XVIII век включительно. - СПб., ценз. 1889.

Източник: http://elib.shpl.ru/ru/nodes/113-bulgakov-f-i-illyustrirovannaya-istoriya-knigopechataniya-i-tipografskogo-iskusstva-t-1-s-istorii-izobreteniya-knigopechataniya-po-xviii-vek-vklyuchitelno-spb-tsenz-1889#page/32/mode/inspect/zoom/8

 Послепис: когато празниците се смилят над свободното ми време, ще анотирам за вас този великолепен труд по история на книгата.

"Иван Г. Игнатов и сие" - в началото...

Ето как се заражда историята на едно от най-големите български книгоиздателства до 1948 г. - "Иван Г. Игнатов и сие". Съдебно решение на Софийския окръжен съд от 23 януари 1910 г. за регистриране на дружеството. СДА, Фонд 3К, опис 6, арх. ед. 574, л. 7.

Игнатов работи и по-рано в София и Пловдив, но документите за корпоративната му история са рядкост.