2014 година и животът ми с книгите. Фоторазказ!

Зимата на 2014 година мина спокойно, празнувахме всички възможни празници, ползотворно ползвахме творческия си отпуск. После изпитахме студентите и зимата си отиде. Пролетта започнахме с обичайното събитие, което доц. Парижкова организира по повод Международния ден на книгата и авторското право - 23 април. Наградихме студентски есета и плакати и връчихме за четвърта поредна година наградата за принос в областта на науките за книгата - Четящият човек!

Ректорът проф. Стоян Денчев връчва приза на проф. Алберт Бенбасат.

Наградихме професорите Алберт Бенбасат и Яни Милчаков, а за приноса й в стимулиране на четенето с приза беше отличена и Гергана Турийска. Аз избрах наградите - ценни български издания! Още съжалявам, че след като ги открих, не успях да ги запазя за собствената си колекция. Тук можем да се отплеснем на тема библиофилия и библиомания, но има още много неща за разказване.

В рамките на събитието с колегата Камелия Планска представихме изложбата "Сред сенките на книгите", която акцентира върху нерадостната съдба на хиляди томове, които изчезват ежегодно.

Неуспешен ден за търговците, нерадостен ден за книгите - захвърлени под дъжда.

Пролетта започна ударно с посещение с научноизследователска цел във вечния град - Рим. Повярвайте ми, там има какво да се научи за книгата и нейната история. Като започнеш от уличните сергии, на които можеш да откриеш редки и ценни издания дори от XVI век, и приключиш с музеите, изложбите и библиотеките - безценна информация за всеки хуманитарист. 

Ако, търсиш нещо ценно, просто се оглеждай за пергаментовите подвързии на печатните книги от епохата на ръчната преса.

За нас изключително ценно беше посещението в университета Сапиенца и в Biblioteca Universitaria Alessandrina, в която се пазят изключително ценни образци на книжовната култура. Запознахме се с работата на колегите, колекцията и възможностите за достъп до документалните съкровища на Италия. Това са само част от ценните книги, до които успяхме да се докоснем.

В читалнята за редки и ценни издания.

 Европа, Африка и Азия на титулната страница на Theatrum Orbis Terrarum

Първият модерен атлас - Theatrum Orbis Terrarum, издадена в Антверпен, 1570 г.

 Ръкописен зооложки албум.

 Репродукция по гравюрата на Албрехт Дюрер - "Носорог" (1515). Цветовете са възпроизведени по описание на "очевидец".

 Страница от първия печатен моден албум.

Не по-малко ценна информация за миналото на книгата намерихме и в музея на Ватикана, където са "прибрани" наистина неописуеми съкровища. Видимите само създават шок за сетивните възприятия, не мога да си представя тези, които са под ключ.

Статуя на жреца Удяхоресни - 27 династия. Мощната магия на текста може да бъде обезвредена чрез поругаване.

 Хермес-Анубис и Васил-Васил - елинистично египетско изкуство от епохата на Птолемеите - III век пр. хр.

 Египетски жрец с папирусов свитък на коленете.

 Поетеса.

 Саркофаг със скулптурни групи, изобразяващи мъже и жени със свитъци в ръце. Средата на III век.

Римската мемориална скулптура подчертава професионалния живот на покойния, което показва, че саркофага е на представител на интелектуалния или творческия елит.

 Поетеса.

 Клио - музата на историята води своите записки и никога не забравя!

Накрая и ние взехме, че показахме върху какво работим. Представих смелата си теза относно мистификациите, свързани със славянското кирилско книгопечатане във Венеция през XVI век. По-късно ще кача текста.

После отново стана топло! Книгите ме преследваха дори когато исках да си почина.

С колегите преминахме обучение по дистанционно преподаване, което аз водих. 

 После взех, че се хабилитирах - след продължителни "мъки" :)

На публичната ми лекция даже публика се събра...

Раздавах и автографи :)

Отново стана време за изпити и отново не мина без процедура по "обезоръжаване".

После настъпи време за море и със семейството тръгнахме на път. Посетихме дивия, чутовен гръцки полуостров Пелион - родината на кентаврите. Беше хубаво, забавно, интересно. Там открих и най-старата библиотека в Гърция, която е поставила началото на възраждането на милите ни южни съседи.

Библиотеката в Милиес.

Библиотеката е в отлично състояние, а за безценната памет на гръцкото общество се полагат завидни грижи.

Как летуват младите учени, и застаряващите...

После дойде септември и настъпи време отново да се захванем за работа. С колегата Добри Бояджиев посетихме Антверпен и участвахме в годишната конференция на Society for the History of Authorship, Reading and Publishing. Представихме нашия проект за географска информационна система, която осигурява информация за българската история на книгата в периода от Освобождението до Независимостта (1878-1908). Слушахме много интересни доклади на тема книга и религия, срещнахме интересни хора, научихме нови неща.

 Колегите проявиха интерес към работата ми, но кирилицата бързо го уби:)

Монографията ми беше представена по време на дискусия за историческите изследвания на книгата извън англо-американския свят.

Проектът ни също предизвика интерес...

породи много въпроси...

и ни обнадежди, че сме в крачка със световните научни тенденции.

Останахме впечатлени от организацията на конференцията и от множеството  различни мероприятия, организирани от домакините. Присъствахме на изложба на нестандартни издания - Power Print.

Домакин на изложбата беше Академията за изящни изкуства.

 Книги без текст!

 Книги, изискващи участието на "читателите". В едната имаше хапчета, които да ти "оправят" настроението.

 Книга - маска.

Книга, "подвързана" в бутилка и др.

През декември организирахме първата конференция на Лятна академия за управление на знанията, която премина изключително успешно.

Накрая на годината получихме дипломите си за академични звания и длъжности - добър завършек на една добра година. Плановете за следващата са начертани, дано и годината да оправдае очакванията ми.

Дипломата ми за академична длъжност доцент.

Ректорът ми даде думата, май малко се разчувствах, но моментът беше наистина важен за мен.

Днес е последният ден от една, както се вижда, динамична и интересна година.

ЧЕСТИТА НОВА 2015 ГОДИНА!!!

Дворецът на ръчната преса - Plantin-Moretus Museum

 Impressio Librorum. Theodor Galle (Flemish, 1571–1633).

През XVI век печатането на книги се трансформира от занаят в сериозен бизнес. Предприемаческият дух в Нидерландия – първо като испанска провинция, а после и като независима държава – помага за бързото развитие на книгопечатането. В печатниците се обособяват специализирани професионални категории, спазва се строга поредност на технологичните процедури и трудова дисциплина. На горната илюстрация: вдясно – господар или управител (фактор); зад него – пресите се обслужват от въртач (долу) и подавач (горе), който зарежда машината и омастилява формата; долу вляво – печатните форми се подготвят от словослагатели. Те седят пред наборните каси и нареждат текста по образец, закачен пред тях. Пробните отпечатъци (коректури) се преглеждат от коректори, които стоят над словослагателите; долу и горе в центъра – печатницата се обслужва от общи работници (слуги). Най-често те са деца, които се подготвят за печатари или словослагатели. Слугите поставят на големи маси отпечатаните листове и ги подреждат в правилния ред, за да формират колите и книжното тяло. По-късно с подредените листове се заема книговезеца. Носенето на мастила, хартия и почистването на печатницата и наборния материал също е дело на малките слуги. Печатницата трябва да е в светло, проветриво помещение, за да може словослагателите да виждат набора и печатарите да сушат готовите отпечатъци.

ЗА ПОДРОБНОСТИ

НО КАК ИЗГЛЕЖДА ПЕЧАТНИЦАТА НА XVI ВЕК?

Намираме се във вътрешния двор в къщата на семейство Плантен-Моретус. На първия етаж се намират просторните осветени помещения на издателството и печатницата, а на втория – къщата на собствениците. Правоъгълната форма не е случайна – тя се свързва с манифактурния характер на работата. Поръчката влиза от едната страна, текстът минава от стая в стая и от отдел в отдел, a след известно време се връща в същото помещение, но вече като завършена книга.

ЕТО Я И КАСАТА

Четирите прозореца, покрити с дървени капаци, гледат към улицата и площада. От катедрата под тях представителите на  семейство Плантен са преговаряли с клиентите си. Вляво е разположена хитроумната каса на издателството, която побира определено количество пари, а основната сума пада в таен железен сейф. След като се договори поръчката, ръкописът се предава в помещението на редакторите. За семейство Плантен работят най-големите хуманисти от XVI и XVII век.

На тези големи маси редакторите и коректорите четат пробните отпечатъци и нанасят своите бележки. Масата е голяма и просторна, за да се поставят макетите, които понякога съдържат по 16 или 32 страници. Забележете ъглите на работния плот, които са скосени за по-голямо удобство на работещия. Естествената светлина също е важна за прецизната работа и здравето на професионалния читател. Знаците, с които се маркират грешките на автора и словослагтелите, не са се изменили много за последните 400 години.

През XVI век, заради нарастващата конкуренция, титулната страница се утвърждава като задължителен елемент от книгата. Издатели от ранга на Кристоф Плантен и Ян Моретус поръчват оформлението на книгите си в ателеието на Петер Паул Рубенс. На снимката долу се виждат основните етапи от изработката на титула – скица на основните шрифтови и илюстративни елементи, макет със съотношенията между отделните съставни части, медна гравюра и отпечатък.

При придвижването на текста между различните отдели на печатницата личните контакти между работниците са ограничени до минимум. За да не влизат в спорове и излишни диалози, които да пречат на работата, те си предават готовите материали посредством "вътрешна поща".

След като текстът и оформлението на книгата са планирани, тя отива в печатницата. Там словослагателят подбира шрифтове за печат и започва набора, спазвайки определени утвърдени практики при комбинирането на гарнитурите и размера на шрифтовете. Ошрифтяването на текста е важна част от културата на печатната книга. Тя е своеобразна форма на навигация за читателя в текста. Затова регалът (на снимката долу)  е оборудван с набор от тави, които съдържат различни шрифтове. Словослагателят подрежда необходимото количество буквен материал и започва набор по предоставения му ръкопис. За да не се затруднява от индивидуалните особености на всеки шрифт, на ръкописът е направен официален препис, който се съгласува между редактора и автора.

За да спазва формата на страницата и да проверява за грешки в набора, словослагателят подрежда буквения и слепия материал (който разрежда текста) в специално приспособление, наречено компас. Показаните по-долу компаси от XVI и XVII век са изработени от дърво и са с различни размери. По-късно се появява вариант на уреда от метал, с динамично рамо и метрична линия, която може да се настройва според формата на бъдещото издание.

Готовата форма се монтира на коректурен валяк (долу) и се отпечатва в един екземпляр. Текстът се прочита на хартия, сверява се с преписа за евентуални грешки при набора и се дава за печат.

След корекциите печатната форма се слага на маса до печатарската машина в очакване да бъде монтирана. След това тя се зарежда в машината, където се пристяга със специални болтове, за да издържи на натиска. Словослагателят и печатарите трябва да постигнат синхрон, който да осигури непрекъсната заетост на пресата. След като приключи със старата форма, която вече е отпечатана, подавачът я връща на словослагателя, за да може той да я разпилее в наборната каса и да почне работа по следващата форма. Кураторите на музея подчертават, че печатницата е била и най-шумното помещение, защото в синхрона често са се появявали пукнатини, които са ставали причина за скандали и конфликти между печатарите и словослагателите. Пресите, които се обслужват и задвижват на ръка, също са подложени на напрежение и затова са захванати със специални греди за тавана.

Наред с отпечтването на текста (letterpress), в печатницата работи и преса за отпечатване на илюстрации. Те се възпроизвеждат на специална машина, която се отличава по своята конструкция от винтовата ръчна преса за текст. По-късно през XIX век сливането на двете технологии ще доведе до възникването на автоматичните ротационни печатни машини.

Готовите книги се подвързват и се подреждат на стелажи, за да изчакат своята реализация и разпространение. Част от тях остават в библиотеката на издателя и никога не намират своите читатели.

Всички издадени книги се описват в издателския каталог. Това библиографско помагало, което по времето на Плантен се води на ръка, по-късно става ключов маркетингов механизъм - издателско-търговска библиография.

А днес за всичко това просто пускаме принтера!

~~

Ваш хронист:

Бележки:

1. Фотографиите в този пост са авторски.

2. Planten-Mouretos museum: http://www.museumplantinmoretus.be/Museum_PlantinMoretus_EN