Impressio Librorum. Theodor Galle (Flemish, 1571–1633).
През XVI век печатането на книги се
трансформира от занаят в сериозен бизнес. Предприемаческият дух в Нидерландия
–
първо като испанска провинция, а после и като независима държава
– помага за
бързото развитие на книгопечатането. В печатниците се обособяват специализирани професионални категории, спазва се строга поредност на технологичните процедури и трудова дисциплина. На горната илюстрация: вдясно
– господар или управител (
фактор); зад него
– пресите се обслужват от
въртач (долу
) и
подавач (горе), който зарежда машината и омастилява формата; долу вляво
– печатните форми се подготвят от
словослагатели. Те седят пред
наборните каси и нареждат текста по образец, закачен пред тях. Пробните отпечатъци (
коректури) се преглеждат от коректори, които стоят над словослагателите; долу и горе в центъра
– печатницата се обслужва от общи работници (
слуги). Най-често те са деца, които се подготвят за печатари или словослагатели. Слугите поставят на големи маси отпечатаните листове
и ги подреждат
в правилния ред, за да формират
колите и
книжното тяло. По-късно с подредените листове се заема
книговезеца. Носенето на мастила, хартия и почистването на печатницата и наборния материал също е дело на малките слуги. Печатницата трябва да е в светло, проветриво помещение, за да може словослагателите да виждат набора и печатарите да сушат готовите отпечатъци.
Намираме се във вътрешния двор в къщата на семейство
Плантен-Моретус. На първия етаж се намират просторните осветени помещения на издателството и печатницата, а на втория
– къщата на собствениците. Правоъгълната форма не е случайна
– тя се свързва с манифактурния характер на работата. Поръчката влиза от едната страна, текстът минава от стая в стая и от отдел в отдел, a след известно време се връща в същото помещение, но вече като завършена книга.
ЕТО Я И КАСАТА
Четирите прозореца, покрити с дървени капаци, гледат към улицата и площада. От катедрата под тях представителите на семейство Плантен са преговаряли с клиентите си. Вляво е разположена хитроумната каса на издателството, която побира определено количество пари, а основната сума пада в таен железен сейф. След като се договори поръчката, ръкописът се предава в помещението на редакторите. За семейство Плантен работят най-големите хуманисти от XVI и XVII век.
На тези големи маси редакторите и коректорите четат пробните отпечатъци и нанасят своите бележки. Масата е голяма и просторна, за да се поставят макетите, които понякога съдържат по 16 или 32 страници. Забележете ъглите на работния плот, които са скосени за по-голямо удобство на работещия. Естествената светлина също е важна за прецизната работа и здравето на професионалния читател. Знаците, с които се маркират грешките на автора и словослагтелите, не са се изменили много за последните 400 години.
През XVI век, заради нарастващата конкуренция, титулната страница се утвърждава като задължителен елемент от книгата. Издатели от ранга на Кристоф Плантен и Ян Моретус поръчват оформлението на книгите си в ателеието на Петер Паул Рубенс. На снимката долу се виждат основните етапи от изработката на титула – скица на основните шрифтови и илюстративни елементи, макет със съотношенията между отделните съставни части, медна гравюра и отпечатък.
При придвижването на текста между различните отдели на печатницата личните контакти между работниците са ограничени до минимум. За да не влизат в спорове и излишни диалози, които да пречат на работата, те си предават готовите материали посредством "вътрешна поща".
След като текстът и оформлението на книгата са планирани, тя отива в
печатницата. Там словослагателят подбира шрифтове за печат и започва
набора, спазвайки определени утвърдени практики при комбинирането на
гарнитурите и размера на шрифтовете. Ошрифтяването на текста е важна
част от културата на печатната книга. Тя е своеобразна форма на
навигация за читателя в текста. Затова регалът (на снимката долу) е оборудван с набор от тави, които съдържат различни шрифтове. Словослагателят подрежда необходимото количество буквен материал и започва набор по предоставения му ръкопис. За да не се затруднява от индивидуалните особености на всеки шрифт, на ръкописът е направен официален препис, който се съгласува между редактора и автора.
За да спазва формата на страницата и да проверява за грешки в набора, словослагателят подрежда буквения и слепия материал (който разрежда текста) в специално приспособление, наречено компас. Показаните по-долу компаси от XVI и XVII век са изработени от дърво и са с различни размери. По-късно се появява вариант на уреда от метал, с динамично рамо и метрична линия, която може да се настройва според формата на бъдещото издание.
Готовата форма се монтира на коректурен валяк (долу) и се отпечатва в един екземпляр. Текстът се прочита на хартия, сверява се с преписа за евентуални грешки при набора и се дава за печат.
След корекциите печатната форма се слага на маса до печатарската машина в очакване да бъде монтирана. След това тя се зарежда в машината, където се пристяга със специални болтове, за да издържи на натиска.
Словослагателят и печатарите трябва да постигнат синхрон, който да
осигури непрекъсната заетост на пресата. След като приключи със старата
форма, която вече е отпечатана,
подавачът я връща на
словослагателя, за да може той да я разпилее в наборната каса и да почне
работа по следващата форма. Кураторите на музея подчертават, че
печатницата е била и най-шумното помещение, защото в синхрона често са
се появявали пукнатини, които са ставали причина за скандали и конфликти
между печатарите и словослагателите. Пресите, които се обслужват и задвижват на ръка, също са подложени на напрежение и затова са захванати със специални греди за тавана.
Наред с отпечтването на текста (
letterpress), в печатницата работи и преса за отпечатване на илюстрации. Те се възпроизвеждат на специална машина, която се отличава по своята конструкция от винтовата ръчна преса за текст. По-късно през XIX век сливането на двете технологии ще доведе до възникването на автоматичните ротационни печатни машини.
Готовите книги се подвързват и се подреждат на стелажи, за да изчакат своята реализация и разпространение. Част от тях остават в библиотеката на издателя и никога не намират своите читатели.
Всички издадени книги се описват в издателския каталог. Това библиографско помагало, което по времето на Плантен се води на ръка, по-късно става ключов маркетингов механизъм - издателско-търговска библиография.
А днес за всичко това просто пускаме принтера!
~~
Ваш хронист:
Бележки:
1. Фотографиите в този пост са авторски.
2. Planten-Mouretos museum: http://www.museumplantinmoretus.be/Museum_PlantinMoretus_EN
