петък, 11 февруари 2022 г.

Великите приятелства и великите книги или за един ловен съвет от Плиний Секунд до Тацит

Традиционно се твърди, че в основата на великите произведения се крие талантът на автора. Аз бих добавил, че великите книги се раждат от великите приятелства! В цитираното по-долу писмо Гай Плиний Секунд съветва великия римски историк Публий Корнелий Тацит да си носи стилус и восъчни таблички по време на лов, за да записва мислите си. А може  би на този съвет дължим големите исторически наративи, които ни е завещал Тацит? Този откъс от епистоларната кореспонденция на двамата ни дава сведения за технологията на създаване на едно произведение – в усамотение сред природата, под формата на записки върху временен материален носител, които да послужат като основа за бъдещ текст.

·     (I, 6) ... Седях до мрежите. Близо нямаше нито ловджийско, нито обикновено копие, а стилото и табличките за писане. Размишлявах и си вземах бележки, та ако се върна с празни ръце, поне дъсчиците да са пълни. Няма защо да се отнасяш с пренебрежение към подобен род занимания. Чудно е как духът набира сили от дейността и движението на тялото. А и горите от всички страни, и самотата, и тишината, която се пази при лов, подтикват много към размишления. И затова, когато ще ходиш на лов, вземи пример от мен и както носиш кошничка с хляб и шишенце, така си носи дъсчиците. Ще се обедиш от опит, че Минерва броди по планините не по-малко, отколкото Диана. 

Таблетът на римляните не се е нуждаел от ток и е бил удароустойчив

Източник: Плиний Млади. Писма (Превод от лат. Николина Бакърджиева). София : Народна култура, 1979, с. 16-17.


 

.

неделя, 30 януари 2022 г.

Публични лекции по история на книгата - Warburg Institute

 


 Warburg Institute, School of Advanced Study, University of London е един от водещите центрове в областта на история на книгата. Институтът организира серия от публични лекции, които са напълно свободни за посещение, след предварителна заявка. Ето и програмат за февруари и март 2022 г. Линковете за заявка са под всеко събитие:

Tuesday 1 February 2022: 5.30-7.00pm (GMT)

History of Libraries Seminar (sponsored by the Institute of English Studies, the Institute of Historical Research, the Library and Information History Group Cilip, The Warburg Institute)
Federico Botana (Institute of English Studies): 'Leo S. Olschki and the Trade of Medieval Manuscripts in the Early Twentieth Century'

Booking: https://ies.sas.ac.uk/events/leo-s-olschki-and-trade-medieval-manuscripts-early-twentieth-century

Wednesday 2 February 2022: 2.00-3.30pm (GMT)

Work in Progress Seminar
Christoph Sander (Bibliotheca Hertziana): 'Magnetic Margins. A Typology of Reader Annotations in Copies of William Gilbert’s De Magnete'

Booking: https://warburg.sas.ac.uk/events/WIP-christoph-sander

Thursday 3 February 2022: 1.00-2.00pm (GMT)

The School of Advanced Study Book and Print Initiative Seminar
Beth Snyder (Music, Migration and Mobility project, Royal College of Music): 'Mobilising Music: Perspectives from the Archives'

Booking: https://www.sas.ac.uk/events/event/25690

Thursday 24 February 2022: 1.00-2.00pm (GMT)

The School of Advanced Study Book and Print Initiative Seminar
Kathleen Doyle (British Library), Sarah Griffin (Warburg Institute), Megan McNamee (Edinburgh University): 'Time Unfolded: Cataloguing Concertina-Fold Almanacs'

Booking: https://www.sas.ac.uk/events/event/25691

Wednesday 9 March 2022: 5.30-7.00pm (GMT)

Warburg Institute Director's Seminar
Heather Wolfe (Folger Shakespeare Library): 'Papermakers and paper projects in early modern England, 1580-1640'

Booking: https://warburg.sas.ac.uk/events/directors-seminar-heather-wolfe

In early modern England, almost all writing paper came from somewhere else. This talk shares work-in-progress findings relating to the variety of papermaking efforts and projects beginning in the 1580s, as entrepreneurs tried to create a new market for domestic writing paper and profit from the trade in imported paper. I’ll focus on the reach and impact of paper produced by the jeweler to Queen Elizabeth, John Spilman, who brought in German papermakers to operate a converted mill and was granted a patent for the exclusive production of white writing paper in 1589.

Thursday 10 March 2022: 1.00-2.00pm (GMT)

The School of Advanced Study Book and Print Initiative Seminar
Katie Birkwood (Royal College of Physicians) and Catherine James (Institute of English Studies): 'Women as Owners of Medical Books in Early Modern England: Behind the Scenes at the Royal College of Physicians'. Booking: https://www.sas.ac.uk/events/event/25692

Thursday 10 March 2022: 5.00-6.30pm (GMT)

Maps and Society Lecture
Catherine Scheybeler (rare book and manuscript consultant, Hakluyt Society Speaker): ‘Cartography as Naval Power: The Atlas Marítimo de España (1789)’

Booking: https://warburg.sas.ac.uk/events/maps-and-society-catherine-scheybeler

Thursday 24 March 2022: 1.00-2.00pm (GMT)

The School of Advanced Study Book and Print Initiative Seminar
Graham Williams (The Florin Press): 'In Conversation with Graham Williams: Engraving and Printing Bewick’s Blocks'

Booking: https://www.sas.ac.uk/events/event/25693

понеделник, 12 април 2021 г.

Част от играта! Една тъжна библиотечна история с продължение...

Хората, които ме познават, са запознати с моята страст да снимам съвременни проявления на пиктографското мислене или така наречените графити от "нисък  клас". Това занимание е свързано с посещението на изоставени постройки, които крият много разнобразни и различни "тайни".

Натъквал съм се на какво ли не - от спящи хора и кучета, до лозунги и еротични изрезки от вестници. Но никога не  бях срещал до момента починал стенвестник и умъртвена библиотека. Снимките, публикувани по-долу, никак не са приятни, но са част от социалните, политическите и информационните промени в Европа и България, тоест - част от играта! У нас в средата на 40-те г. на ХХ век изчезват библиотеките на юридическите лица. Те не са възстановени като практика с разгръщането на частната инициатива след промените от 1989 г. През последните 30 години в залез е практиката да се поддържат библиотеки към медицинските заведения. Сериозни щети бяха нанесени на мрежата от училищни библиотеки. Библиотеките към стотиците закрити военни поделения в България няма да коментирам. Просто ще ви покажа част от невидимата реалност...


Стенвестникът

         Библиотеката





петък, 2 април 2021 г.

451 по Загоров

 

Когато представям пред студентите ми по Книгознание темата за материалната страна на книгата, винаги подчертавам, че книгата във форма на кодекс е изключително огнеустойчива. Това мое твърдение не предизвиква вълна от несъгласие, днешните студенти са доста мълчаливи, но виждам в очите им смесица от учудване и недоверие. Все едно наум си казват „Да бе, от хартия, а пък няма да гори“. Естествено, моята страст на учен крещи от другата страна: „Искате ли да ви покажа“! Да, искало ми се е да проведа подобен експеримент, който да помогне на библиотеките и пожарните служби. Това може да стане с дефектни екземпляри и/или специално напечатани за целта книги „кукли“.

Един злосторник обаче е онагледил моята хипотеза, пробвайки се да запали един доста дебел англо-български речник, разбира се без успех! Да, книгата изисква усилия, дори само, за да я изгориш! Тогава отново трябва да я прелистиш, да късаш листовете лист по лист и тогава да добиеш успех. Добре че повечето хора, които биха изгорили книга, са мързеливи…

 

сряда, 10 март 2021 г.

Сребрист смърч в памет на Снежа

 УниБИТ засади мемориално дърво в памет на най-изтъкнатия български библиотечен деец през последните 30 години

В чест на дългогодишния председател на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и библиотечен деец Снежана Янева в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) беше засаден сребрист смърч. Възпоменателната церемония се проведе с участието на ректора на УниБИТ проф. дн Ирена Петева, председателя на общото събрание проф. д.ик.н. Стоян Денчев, представители на академичната и студентската общност. Засаждането на дръвчето, което се проведе на рождената дата на г-жа Янева (8 март), се превърна в повод за споделяне на библиотечния ѝ опит с младите поколения. На специалната церемония присъства сестрата на видния български библиотечен деец – проф. Емилия Янева, преподавател в университета в Бъркли, САЩ.

Проф. Петева, проф. Денчев и проф. Янева преди засаждането на мемориалното дърво.
 
 
Цялата академична общност на УниБИТ ще се грижи за сребристия смърч в памет на Снежана Янева

Снежана Янева ръководи ББИА с неизчерпаема енергия от 2012 до 2019 г. Но нейните усилия за издигането на социалната роля на българските библиотеки се крият назад в последните три десетилетия. Под нейно ръководство бе осъществено създаването на мрежа от Американски центрове в обществени библиотеки в България. Неин принос е реализирането на множество проекти, сред които Sister Libraries, ABLE, Национална библиотечна седмица – 2006. Благодарение на нейните усилия цяло поколение български библиотекари се запозна с чуждестранния библиотечен опит. Г-жа Янева осъществява контакти с Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и спомага за изпълнението на проекта „Глобални библиотеки – България“. Чрез тази най-мащабна инициатива през последните 30 години нашите обществени библиотеки промениха съществено своя облик и се превърнаха в центрове за равноправен достъп до информация за всички граждани. Снежана Янева участва в органите на управление на Фондация „Глобални библиотеки – България“, създадена през 2013 г. Тя подпомогна през 2017 г. и първото участие на представител на българската академична общност в управителния съвет на престижната европейска библиотечна организация – European Bureau of Library Information and Documentation Associations (EBLIDA). Нека българските библиотечно-информационни специалисти следват светлия ѝ пример.

Поклон пред вас г-жо Янева!

сряда, 24 февруари 2021 г.

За шимпанзето и изкуството


    Пиша този материал за графитите по няколко причини! Първата и най-важната, за мое съжаление, не е свързана с научните ми интереси и любовта ми към този вид изкуство. Тя се отнася до липсата на плурализъм в българското общество. За този проблем години наред имахме оправдание – тоталитарната система, която ни принуждава да мислим и говорим еднакво. Днес такива ограничения, официално, няма, но публичното пространство е обсебено от хора, които са си повярвали малко повече от другите. В стила на хунвейбините те обиждат, заплашват, осъждат, а в коментарите под постовете им се появява буря от счупени пръсти, разбити глави, затвори, концлагери и други подобни извращения. На всички тези хора ще припомня, че Белене и Скравена, там където затваряха писатели, художници и хора на изкуството, са отдавна закрити. Иска ми се, макар че не съм сигурен в крайния резултат, да ги запозная и с няколко факта, които може би са им убягнали.

    Графитите са най-старата форма на себеизразяване и на материализиране на човешката мисъл – тяхното ползване и разбиране, чисто технически, разграничава човека от маймуната. В глобален мащаб има световно признат феномен – графити култура и графити изкуство. Тук само ще подчертая, че операта не е за всеки, вие се сещайте, ако можете. Еволюцията както на градската среда, така и на отделните артисти и райтъри минава от дребното и грозното към мащабното и красивото. Онези от вас, които си мислят, че Банкси е бил винаги така вдъхновяващ и обичан, проявяват учудващ наивизъм. Най-вероятно педагозите в неговото училище и съседите му е трябвало да преглътнат тонове мастило, излято в несъразмерни тагове. Ако не вярвате, питайте Йозев Киселяк, който с една четка и няколко кутии боя успява да си уреди среща с австрийския император. Тук идваме до момента, в който трябва да кажем, че голяма част от тези родни „драскачи“ днес са уважавани у нас и в чужбина творци. Дори и да не го осъзнавате, и да го отричате, на улицата (легално), в офиса, в бара, във фитнеса, вие ежедневно се сблъсквате с работата им. В София вече почти няма училище, чиито директор да не се е обърнал към услугите на графити артист. По тази линия като пример мога да се дадат работите на Бозко, Глоуграф, Насимо, Алекси Иванов и много други хора, благодарение на които нашият живот става по-шарен и красив. А дали те са се родили директно стенописци?


     Ако говорим за вандализма, връзката между обществените дефицити и графитите е проследена приблизително 2000 години назад във времето. Казано на прост език – в един осран, опикан, тъмен подлез с ронеща се мазилка е логично да се появи графит, въпреки наличните камери. Тук Иван Атанасов, един от громителите на графитите (препратка), изобщо не е прав. Той не бърка, защото сме на различно мнение, а защото представя невярна фактология. Коментираният от него графит на Konte не е нарисуван върху изчистената стена на подлеза. Той е много стар, поне на 5 години, и е от времето, в което, за да минат по тъмно през този подлез, хората се групираха на принципа на безмълвната договорка. Подлезът и рушащият се до него стадион „Раковски“ (парадоксално той е собственост на МВР) бяха формирали нещо като зона, в която можеше да се ориентира безопасно само сталкер. Последното важеше за всички подлези по бул. България допреди 3-4 години. А по същата причина Столична община, въпреки графитите, които ги разкрасяваха, се отказа от подлезите на бул. Мария Луиза пред Пета градска.

    Искам да напомня и за обратните случаи на безхаберно разходване на данъците ни. През последните две десетилетия Столична община нееднократно работи с големи и по-малки български творци, отпуска им средства и легално им позволява да демонстрират художественото си майсторство. След като превръща части от сивия ни ужасно мръсен град в цветни петна, Столична община не успява да ги стопанисва и те се разпадат. Такъв пример е пространството в тунела на НДК, такава ще е съдбата и на шедьоврите на Централна гара, традиционно залята от урина. Особено фрапиращ е случаят с произведенията в подлезите на Ботевградско шосе, където пред очите ми бригада кирливи майстори затвориха с гипсокартонови куфари горните пластове на графити, финансирани от Общината. След сигнала и реакцията на място на служител на инспектората стана ясно, че работниците са объркали подлезите. Това вече няма да коментирам, защото някои архитекти са по-големи вредители за градската среда и от най-лошия драскач. Питайте паркиращите в градинките! Не, не ги питайте – и без друго всяка градинка в София и България е потенциална кооперация или бизнес сграда.

    Мнението на Захари Карабашлиев няма да коментирам (препратка), не защото не мога, а защото е толкова крайно, колкото не подхожда на един човек на перото. Не му подхожда и безсилието да обясни на дъщеря си какво вижда на улицата. А клошарите, уличните кучета, акащите домашни кучета, чоплещите семки, висулките, дупките, капещите климатици, опасните кабели и изобщо безхаберното администриране на градската среда, в която живеем… Забравих, това са големи работи, ние ще се борим с малките престъпници – драскачите. Аз лично бих обяснил на дъщеря си, ако има нужда, следното: „Таговете и графитите са данъкът, който сме задължени да плащаме на измамената богиня на свободата – Либертас. Тя ни наказва както със заразното робско овчедушие на по-старите поколения, така и чрез нежеланието на по-младите поколения да се съобразяват с измислените правила и ценности на доминиращата геронтокрация“.