Пиша този материал за графитите по няколко
причини! Първата и най-важната, за мое съжаление, не е свързана с научните ми
интереси и любовта ми към този вид изкуство. Тя се отнася до липсата на
плурализъм в българското общество. За този проблем години наред имахме
оправдание – тоталитарната система, която ни принуждава да мислим и говорим
еднакво. Днес такива ограничения, официално, няма, но публичното пространство е
обсебено от хора, които са си повярвали малко повече от другите. В стила на хунвейбините
те обиждат, заплашват, осъждат, а в коментарите под постовете им се появява
буря от счупени пръсти, разбити глави, затвори, концлагери и други подобни
извращения. На всички тези хора ще припомня, че Белене и Скравена, там където
затваряха писатели, художници и хора на изкуството, са отдавна закрити. Иска ми
се, макар че не съм сигурен в крайния резултат, да ги запозная и с няколко
факта, които може би са им убягнали.
Графитите са най-старата форма на
себеизразяване и на материализиране на човешката мисъл – тяхното ползване и
разбиране, чисто технически, разграничава човека от маймуната. В глобален мащаб
има световно признат феномен – графити култура и графити изкуство. Тук само ще
подчертая, че операта не е за всеки, вие се сещайте, ако можете. Еволюцията
както на градската среда, така и на отделните артисти и райтъри минава от
дребното и грозното към мащабното и красивото. Онези от вас, които си мислят,
че Банкси е бил винаги така вдъхновяващ и обичан, проявяват учудващ наивизъм.
Най-вероятно педагозите в неговото училище и съседите му е трябвало да
преглътнат тонове мастило, излято в несъразмерни тагове. Ако не вярвате,
питайте Йозев Киселяк, който с една четка и няколко кутии боя успява да си уреди
среща с австрийския император. Тук идваме до момента, в който трябва да кажем,
че голяма част от тези родни „драскачи“ днес са уважавани у нас и в чужбина
творци. Дори и да не го осъзнавате, и да го отричате, на улицата (легално), в
офиса, в бара, във фитнеса, вие ежедневно се сблъсквате с работата им. В София
вече почти няма училище, чиито директор да не се е обърнал към услугите на
графити артист. По тази линия като пример мога да се дадат работите на Бозко,
Глоуграф, Насимо, Алекси Иванов и много
други хора, благодарение на които нашият живот става по-шарен и красив. А дали
те са се родили директно стенописци?
Ако говорим за вандализма, връзката между
обществените дефицити и графитите е проследена приблизително 2000 години назад
във времето. Казано на прост език – в един осран, опикан, тъмен подлез с ронеща
се мазилка е логично да се появи графит, въпреки наличните камери. Тук Иван
Атанасов, един от громителите на графитите (препратка),
изобщо не е прав. Той не бърка, защото сме на различно мнение, а защото
представя невярна фактология. Коментираният от него графит на Konte не е нарисуван върху
изчистената стена на подлеза. Той е много стар, поне на 5 години, и е от
времето, в което, за да минат по тъмно през този подлез, хората се групираха на
принципа на безмълвната договорка. Подлезът и рушащият се до него стадион
„Раковски“ (парадоксално той е собственост на МВР) бяха формирали нещо като
зона, в която можеше да се ориентира безопасно само сталкер. Последното важеше за
всички подлези по бул. България допреди 3-4 години. А по същата причина Столична
община, въпреки графитите, които ги разкрасяваха, се отказа от подлезите на
бул. Мария Луиза пред Пета градска.
Искам да напомня и за обратните случаи на
безхаберно разходване на данъците ни. През последните две десетилетия Столична
община нееднократно работи с големи и по-малки български творци, отпуска им
средства и легално им позволява да демонстрират художественото си майсторство.
След като превръща части от сивия ни ужасно мръсен град в цветни петна,
Столична община не успява да ги стопанисва и те се разпадат. Такъв пример е пространството
в тунела на НДК, такава ще е съдбата и на шедьоврите на Централна гара,
традиционно залята от урина. Особено фрапиращ е случаят с произведенията в
подлезите на Ботевградско шосе, където пред очите ми бригада кирливи майстори
затвориха с гипсокартонови куфари горните пластове на графити,
финансирани от Общината. След сигнала и реакцията на място на служител на
инспектората стана ясно, че работниците са объркали подлезите. Това вече няма
да коментирам, защото някои архитекти са по-големи вредители за градската среда
и от най-лошия драскач. Питайте паркиращите в градинките! Не, не ги питайте – и
без друго всяка градинка в София и България е потенциална кооперация или бизнес
сграда.
Мнението на Захари
Карабашлиев няма да коментирам (препратка),
не защото не мога, а защото е толкова крайно, колкото не подхожда на един човек
на перото. Не му подхожда и безсилието да обясни на дъщеря си какво вижда на
улицата. А клошарите, уличните кучета, акащите домашни кучета, чоплещите семки,
висулките, дупките, капещите климатици, опасните кабели и изобщо безхаберното
администриране на градската среда, в която живеем… Забравих, това са големи
работи, ние ще се борим с малките престъпници – драскачите. Аз лично бих
обяснил на дъщеря си, ако има нужда, следното: „Таговете и графитите са
данъкът, който сме задължени да плащаме на измамената богиня на свободата – Либертас.
Тя ни наказва както със заразното робско овчедушие на по-старите поколения,
така и чрез нежеланието на по-младите поколения да се съобразяват с измислените
правила и ценности на доминиращата геронтокрация“.
