Г-н Пингвин и клишетата

Свикнали сме да употребяваме понятието "клише" иносказателно. Всъщност, клишето е типографски термин за дървена или метална печатарска матрица, която отпечатва много еднообразни на външен вид изображения и/или текстове. Запознайте се с г-н Пингвин и клишето, в собствения смисъл на думата.

 

Медна гравюра върху дървена основа 60х44х24 мм

Книгопечатане и държавна политика

Правителствена помощ или контролен механизъм? А защо не и двете?

Дунав.// год. I, бр. 1-5, март 1865, с. 2.  Източник: НБКМ.

От бр. 6 (7 април 1865), с рекламата на Христо Г. Данов, се оформя своеобразно книгоиздателско каре.

А ето и първите резултати от кампанията: Дунав.// год. I, бр. 14, 2 юни, 1865, с. 2.

Книготърговската реклама в действие/Bookseller's Ad in Action

Търговският печат на Иван Б. Касъров (1854–1894). Касъров маркира с него книгите, които продава.

Хоризонтално: Книжарница на Ив. Б. Касъров, София

Вертикално: Отвор.[ена] през 1885 год.

В: Хун, Артур Ернст фон. Из българските бурни времена. Русе : Скоропеч. Ст. Ив. Роглев, 1890. с. I. БИЦ на УниБИТ.

  ~~ 

Trade stamp of Ivan B. Kasarov (1854–1894). Kasarov stamps with it the books he sells.

Horizontal: Bookstore of Iv. B. Kasarov, Sofia

Vertical: Estab.[lished] in year 1885

In: Huhn, Arthur Ernst von. Iz Balgarskite burni vremena. Russe: Skoropech. St. Iv. Roglev, 1890. p. I. SULSIT Library.

Властта на читателя

С това заглавие Марин Бодаков отрази във вестник "Култура"съвместната ни изложба с проф. Алберт Бенбасат - "Книгата отвъд книгата. Малък разказ за читателите, които създават книгите". Все още можете да посетите изложбата в централна библиотека на СУ. 

Закриването е на 18 май 2016 г. 

 Властта на читателя [ВИЖ ТУК]

~~ 

Кризи, книги, цени

„Книгата – тази стока“ е изключително чувствителна на всички трусове в световната и националната икономика[1]. Един интересен маркер за наличието на икономическа криза и хиперинфлация е коричната цена на книгата – тя става нестабилна, започва да се пренабива, трансформира се в конвертируеми валути, а накрая изчезва. Подобна зависимост се наблюдава в България най-вече по време на икономическите кризи, причинени от Балканските и Световните войни, и при поствоенните рецесии[2]. Представеният пример показва практиката на издателство „Хемус“. Kнигата „Творци на Българското възраждане“ на Михаил Арнаудов, издадена през 1940 г., е отпечатана с корична цена 50 лв.[3] Със затягането на военния конфликт и обезценяването на българската валута, издателството започва да продава на загуба. Затова цената на книгите е повишена на 80 лв. Върху стикера с новата цена е поставен печатът на юридическото лице, който доказва, че не става въпрос за спекулация от страна на книготърговците[4]. 

~~ 

---

[1] Lusien Febvre and Henri-Jean Martin. The Coming of the Book. London. New York : Verso, 1997. p. 109.

[2] Деноминирането на лева през 90-те г. на ХХ век и особено през 1997 г. стана причина за аналогични процеси при ценообразуването на книгите.

[3] Арнаудов, Михаил. Творци на Българското възраждане. София : Бълг. мисъл, 1940 (София : Книпеграф). - 128 с.

[4] Отгоре се вижда част от стикера на съвременната антикварна оценка.

VIGNETTE IMPRIMERIE

Vignette Imprimerie - финална винетка (концовка) с типографски и книжовни мотиви. До печатарската преса се вижда кадуцеят на Хермес - античен символ на мъдростта. В.:

ГРИГОРИЙ Протопсалт, 1778-1821

        Ковчег цветособрания, содержащее всю церковную единолетную службу: вечерни, утрени, Великаго поста, светлоноснаго Воскресения, литургии, с няколко сладкогласни ирмоси в края : [в 3 ч.] / сочинено на гречески от разни изкусни певци ; преведено по новата метода на музиката внимателно, управено и наредено от приснопамятните учители и изобретатели на речената метода Григория Протопсалта Великия Христови церкви и Хурмузия Книгохранителя ; нине же преведе ся на славянский язик, обогатено с разни приложения и разделено на две части от Ангела Йоанова селвиевца, предстоянием и иждивением истаго. В Константинополе : В печатнята Тадея Дивитчияна, 1857-1860. Текст на църковнослав. ез. с гръцки ноти

Ч. 2: Последование божествения литургии преждеосвящених. 1857. с. 421, 13.

Кризисен PR с корона / Crisis Communication With a Crown

F. 1 Recto 22,5х15 cm

Въпросът с кръщението на българския престолонаследник Борис, княз Търновски е един от най-наболелите в българското следосвобожденско публично пространство. Разкъсван между обещанието, дадено на бурбонската династия, първородният му син да е с католическо вероизповедание и желанието на българския народ да има православен наследник на престола на 22 януари 1896 г. (две години след раждането на престолонаследника) цар Фердинанд I обнародва своето решение – миропомазването на бъдещия цар Борис III в лоното на православната църква. За да притъпи негативите от публичния дебат, Фердинанд I афишира широко своето решение чрез печата. Настоящият документ е единичен двустранен отпечатък (ректо и версо), с който се обявява финалната воля на монарха. На лицевата страна е изображението на младия престолонаследник с обява за датата на покръстването, а на гърба е самият манифест. 

    

F. 1 Verso 22,5х15 cm

The issue of the baptism of the Bulgarian Crown Prince Boris, Prince of Turnovo was one of the most pressing in the post-liberation Bulgarian public space. Torn between the promise given to the Bourbon Dynasty that his firstborn son will be a Catholic and the desire of the Bulgarian people to have an Orthodox heir to the throne, on January 22 1896 (two years after the birth of the Crown Prince) Tsar Ferdinand I of Bulgaria promulgated his decision - the Chrismation of the future tsar Boris III in the bosom of the Orthodox church. To mitigate the negative impact of public debate Ferdinand I makes public his decision using widely the means of the press. This document is a single-leaf print (Recto and Verso), which announces the final will of the monarch. The Recto consists of an image of the young heir and the announcement of the date of conversion, while the back is the manifesto itself.

~~