вторник, 18 септември 2018 г.

Иван Г. Игнатов, Максим Горки и българската илюстрация в края на 20-те г. на ХХ век


Като личност с емблематичен живот и творчество Максим Горки е изключително популярен у нас още от началото на ХХ век. Това дава основание на издателство "Иван Г. Игнатов" да положат особена грижа при представянето на част от произведенията му с помощта на художниците Пенчо Георгиев, Георги Попов и Илия Петров. Илюстративният материал е концентриран в том II – „Майка“ и том IV – „Тома Гордеев“.
ГОРКИ, Максим
        Съчинения : Т. 1-12 / Максим Горки. - София : Ив. Г. Игнатов и синове, [1929-1936].

Т. 2: Майка : [Роман] / Прев. Г. Костов. - [1929]. - 314 с., 9 л. : ил. 120 лв.
Т. 4: Тома Гордеев : [Роман] / Прев. Д. Подвързачов. - [1929]. - 299 с., 8 л. : ил. 120 лв.

Илюстрациите служат за рекламиране на събраните съчинения в Игнатовите издания "Глобус" и "Литературни новини", откъдето са взети и настоящите изображения.







 

вторник, 4 септември 2018 г.

Да осмееш страшното

Ето как вестник "Нов световен папагал" вижда Марсилския атентат от 9 октомври 1934 г. Изданието е изпъстрено с цветни илюстрации, осмиващи агресията в международната политика преди Втората световна война.

Източник: НБКМ, София.

понеделник, 3 септември 2018 г.

За босяците, бродягите, емигрантите и други неща..

Попадна ми книжка - на пръв поглед невзрачна, но нещо ме подтикна да я огледам по-внимателно. Не знам дали това беше интересната илюстрация на предната корица, дело на Чудомир, игривият псевдоним Н. Бездомник (Николай Николаев), интересният шрифт, неизвестният издател (може би с правописна грешка Ст. Хайрловъ) или годината на издаване - 1909 г. Така или иначе, разгърнах я и започнах да бягам по редовете на невероятния пътепис. Книгата описва босяшкото пътуване на автора из Русия - срещи с безпътници и невероятни истори на едно непрекъснато пропадане в безтегловността на скитничеството, което в крайна сметка води до преоткриването на собственото ти аз. Сюжетът е много вълнуващ, защото представя живота в революционна Русия (1905-1906), но погледнат отдолу нагоре! 




сряда, 30 май 2018 г.

България ще участва в управлението на EBLIDA

За първи път през двадесет и шест годишната история на Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационни асоциации (EBLIDA) в управителния съвет на асоциацията бе избран представител от България. Д-р Марина Енчева, преподавател по електронни информационни ресурси в УниБИТ, стана част от ръководството на организацията благодарение на номинацията на ББИА.
Изборите, които се проведоха вчера (30.05.2018) в Страсбург (Франция), доведоха до много промени в работата на EBLIDA. На първо място трябва да се отбележат промените в устава, които разшириха обхвата на бюрото. То вече ще обединява библиотечните интереси не само на страните от ЕС (28 държави), но и на страните от Съвета на Европа (47 държави). Важни са и промените в ръководството. Емблематичният президент Юка Реландер (Финландия) е заменен на ключовия пост от Тон ван Влимерен, Холандия. След осем години, под силни аплодисменти,  поста на директор на EBLIDA сдаде Венсан Боне (Франция). Предимствата на новия управителен съвет на организацията се състоят в това, че той е много по-добре балансиран от една страна между Западна и Източна, а от друга между Северна и Южна Европа. Представителство в управлението имат библиотечните асоциации на: Дания, Франция, Италия, Люксембург, Германия, Испания, Швеция и България.
Новият управителен съвет на EBLIDA. От ляво надясно: Марина Енчева (България), Алициа Каро (Испания), Жан Мари Рединг (Люксембург), Наташа Рейп (Германия), Тон ван Влимерен – президент (Холандия), Жули Калмус (Франция), Стийн Андерсън (Дания), Стефано Парезе – вицепрезидент (Италия), Андерс Сьодербек (Швеция)
Смяната: От ляво  надясно: Тон ван Влимерен - новият президент, Юка Реландер - старият президент, Виенсан Боне - директор на EBLIDA

EBLIDA, която е основана през 1992 г., обединява усилията на всички европейски библиотекари за по-грамотно, културно и балансирано общество. Тя се занимава с библиотечно застъпничество пред европейските политически елити, базирани в Брюксел и Страсбург. Наред с това  организацията се бори за по-добри обществени условия при заемането на електронни ресурси в библиотеките. Важен приоритет за Бюрото е и работата в областта на информационната грамотност. Наред с това усилия се полагат в сферата на библиотечната модернизация, информационното неравенство, интегрирането на бежанци и др.
Участието в управлението на EBLIDA е признание за работата на ББИА и Университета по библиотекознание и информационни технологии, които бяха домакин на организацията през февруари 2018 г. Тогава беше подписана и Декларацията от София, в която ясно се заяви, че „Европа има нужда от своите библиотеки“.