сряда, 5 юли 2017 г.

сряда, 21 юни 2017 г.

Книга, книжовност, книгоиздаване - второ издание.

Излезе от печат второто издание на сборника "Книга, книжовност, книгоиздаване". Предвид големия инерес към първото издание, което беше безвъзмездно раздадено на библиотеките в София и страната, второто се пуска за свободна продажба.

Заглавие: Книга, книжовност, книгоиздаване
Съставители: В. Загоров, А. Бенбасат
Издание: Второ, София, 2017
Формат: 70х100х16
Обем: 290 с.
ISBN: 978 619 185 282 6
ЦЕНА: 15 лв.
За книгата: [ВИЖ 1; ВИЖ 2]

За поръчка: v.zagorov@unibit.bg



понеделник, 5 юни 2017 г.

Яна Язова и вдъхновението



Премиерата на сборника "Наградени млади автори в Националния литературен конкурс "Яна Язова". 2007-2016 г." ще се състои на 6 юни от 17,30 часа в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", посветен на 105-годишнината от рождението на писателката Яна Язова (1912-1974).
Сборникът е издание на Народно читалище "Постоянство - 1856" - град Лом, организатор на конкурса. Томът е спонсориран по програма "Помощ за книгата" на Министерството на културата.Книгата ще представи известният писател Емил Андреев. Ще присъстват някои от наградените автори - Иван Димитров, Оля Стоянова, Яница Радева, Слав Петков, Елеонора Бойчева. За Яна Язова ще говори и редакторът на книгите й Петър Величков.
Актрисата Мая Кисьова ще изпълни откъс от драмата си "Между ударите", посветена на Яна Язова. Скулпторът Спартак Дерменджиев ще покаже снимки от сътворяването на скулптурата си "Невъзможната любов" с Яна Язова и проф. Александър Балабанов. Ще се прожестира филмът на Сиана Колибарова "Кой скри Яна Язова?".

вторник, 30 май 2017 г.

понеделник, 22 май 2017 г.

С хилки, не с книги

Първите игри по тенис на маса са се провеждали в библиотечните салони на британската викторианска аристокрация. В онези години са ползвали книги, за да удрят топчето. Днес обърнахме нещата и студентите по библиотекознание и библиография, въоръжени с модерни хилки, а не с книги, направиха един малък турнир за спортна заверка. Накрая аз, в ролята си на ръководител Катедра "Библиотечни науки", дадох звезден мач на студентския шампион Пламен и... го разгромих в 2 от 3 гейма. Получи се добре, но ми е обещан реванш.
Космическата сила беше с мен

Всичко завърши с усмивки

петък, 19 май 2017 г.

Библиотечното образование в УниБИТ

Отива си една много добра и динамична учебна година (2016/2017), в която със студентите от специалностите "Библиотекознание и библиография" и "Библиотечни колекции" свършихме много работа.

четвъртък, 18 май 2017 г.

Lost in Translation or Lost in Publishing


ISSN: 1053-8801 (Print) 1936-4792 (Online)
Имам удоволствието да Ви представя последната ми публикация: Lost in Translation or Lost in Publishing: Introduction of World Literature in Early Modern Bulgarian Publishing via Russian Language Editions, издадена в списание  Publishing Research Quarterly () на издателство Springer. Материалът е достъпен в свободна форма единствено за абонати на информационите прогукти на Springer. 
За повече информация:


петък, 12 май 2017 г.

Европа – място за бъдеще, 2017

Международният пътуващ университет  "Европа място за бъдеще" 2017 г., провеждан ежегодно в град Чипровци, e уникално образователно събитие, което ще ти даде възможност да работиш и учиш в екип от студенти и преподаватели от Българияи и чужбина. Приготвили сме специални сертификати за участниците, с които ще прекараме и няколко незабравими вечери край огъня с песни и китари. Ела с нас, за да създадеш едни от най-хубавите си спомени и да направиш онези запознанства, за които се казва, че се случват веднъж в живота. С нас ли си? За регистрация молим да попълните формуляра достъпен чрез този линк:
 https://goo.gl/forms/Qp5SNcAOxW2bnUWw1

При поява на каквито и да било въпроси, пишете на: simeon.gorov.shtastliveca@gmail.com

От отрганизаторите: СГС Щастливеца


четвъртък, 27 април 2017 г.

Бъдещето на библиотеките, Москва


 По случай своята 95-годишнина руската Библиотека за чуждестранна литература организира на 20 април 2017 г. международния форум „Формиране на бъдещето на библиотеките“[1]. Гост на конференцията, на която присъстваха библиотекари от цяла Русия, беше президентът на IFLA Дона Шийдър[2]. В работата на форума участва и българска делегация от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Проф. Куманова поднася подаръци (разбира се книги) от името на УниБИТ по повод юбилея на Библиотеката за чуждестранна литература.
Първият панел на конференцията обсъди значимата тема за отношенията между библиотеките и властта. Модераторите Елена Бейлина (списание „Университетская КНИГА“) и Любов Казаченкова (списание „Современная библиотека“) попитаха участниците, защо библиотеката не може да формира и постави на дневен ред проблемите си пред управляващите. Стартовата точка на дискусията започна с тезата, че съвременната библиотека е безинтересна на управляващите – те приветстват нейните инициативи, но не са съпричастни на участта ѝ. 
 
Call and action
 
Донa Шийдър - президент на IFLA
      Според Дона Шийдър библиотечната общност може да влияе на властовите структури с разширяване на програмите за застъпничество, които да формират професионални лидери, и да развиват техники за представяне на библиотеките в по-добра светлина. Според нея тези компетенции трябва да се изучават и развиват у библиотечните специалисти. Тя поясни, че подобни действия, освен с пътната карта в световен мащаб, трябва да се съобразяват с националните особености и регионалните възможност. Шийдър е на мнение, че е важна не пълнотата на библиотечния фонд, а неговото влияние над обществото. Ако връзката между библиотеката и социалната среда е прекъсната и библиотеката не е полезна на хората, то нямам как да се осъществи и ползотворен контакт между властта и библиотеките. Затова самите библиотеки трябва да са по-активни и да общуват повече със заобикалящата ги среда.
Изказвания по темата направиха още Владимир Гнездилов (и.д. директор на Руската държавна библиотека), Яков Шрайберг (Президент на Националната библиотечна асоциация „Библиотеки будущего“), Надежда Рожкова (директор на Белгородската държавна универсална научна библиотека). Те обхванаха всички аспекти на проблема – трудностите с финансирането от страна на силната вертикална власт, възможностите за административно лавиране и проектно финансиране, опциите за самостоятелност на библиотеката чрез инициативи, свързани със собствени канали за допълнителни доходи.
Дискусията за отношенията между библиотеките и властта. От ляво надясно: Л. Казаченко, Н. Рожкова, Я. Шрайберг, Д. Шийдър, В. Гнездилов, О. Андон.
Втората дискусия се концентрира върху въпроса: Какво местните общности искат от библиотеките и какво могат да им осигурят библиотеките?. Според Ирина Михнова (Директор на Руската държавна младежка библиотека) библиотеката трябва да привлече младите лидери на мнение, които да направят четенето модно. Формирането на поколение от обществени лидери, израснали в библиотеките, ще промени баланса и проводимостта в отношенията библиотека-власт и самите нагласи на населението към институцията. Михнова смята, че за това е необходима максимална пълнота на фондовете, качествено обслужване, технологизация, комфорт, баланс между свободата на избора и формирането на литературните вкусове у младите хора. В широк мащаб това е доста сложна задача, но нашето посещение в ръководената от нея институция ни убеди, че подобни усилия са напълно възможни – библиотеката прилича по-скоро на космически кораб за далечни полети, отколкото на библиотека. Михаил Афанасиев (директор на Държавната публична историческа библиотека) обяви, че те имат проблем с читателите, но в обратна посока – нямат свободни места. С оглед на читателя на исторически съчинения той изказа мнение, че библиотеката е призвана да съдейства във формирането на гражданското общество. Афанасиев направи сравнение между политическия медиен дебат и обсъжданията между четящи хора, които изповядват различни позиции, като, според него, вторите винаги са на по-високо ниво и по-добре аргументирани. В този смисъл библиотеката може да се превърне в своеобразна площадка за демократическо възпитание на гражданите. Ада Кологанова (директор на Руската държавна библиотека по изкуствата) каза, че ръководената от нея библиотека нямат проблем с видимостта и значимостта си, защото осигуряват исторически справки за големи творчески проекти. Тя обаче подчерта, че продуцентите често искат информация, за която не са готови да заплатят и това е една подчертана линия в нагласите им. 
Дискусията за отношенията между библиотеките и обществото. От ляво надясно: Л. Канушина, М. Афанасиев, И. Михнова, А. Кологанова, Е. Бейлина.
 Тъй като тричасовата дискусията се пренасочи към библиотечното самофинансиране и отново към отношението с властта се изказаха мнения, че ако библиотеката не може да формулира ясно исканията си, то контактът с държавните и местните властови органи може да има и негативни резултати. Дона Шийдър подкрепи това мнение и добави, че библиотеките трябва да не забравят обществената си функция и да внимават с механизмите за собствени доходи, защото държавата може да ги припознае като бизнес субект. В отговор на въпрос от публиката какъв е най-големият проблем на съвременните библиотеки, Шийдър заяви: „Най-големият проблем на библиотеката е представата за библиотеката в съзнанието на хората“.
          След почивката под впечатляващото ръководство на О. Синицина, която не позволи на никой от участниците да се отклони от темата и да говори общи приказки, бяха разисквани значими въпроси за бъдещето на библиотеките. Дискусията обърна внимание на обществената роля на библиотеката в образованието и личния живот на индивида, достъпността на средата, професионалните компетенции и обществения статус на библиотекаря на бъдещето и развитието на набора от услуги. Във втората дискусия участва и проф. Александра Куманова (УниБИТ), която представи проблемите и перспективите пред българското библиотечно образование.
Проф. Куманова (в центъра) участва в дискусията за компетенциите на библиотекаря. Отляво проф. В. Клюев, в дясно М. Захаренко.
 Два извода могат да бъдат направени в следствие на този наистина интензивен библиотечен маратон, продължил от 10.00 до 20.00 часа. На първо място трябва да се отбележи, че независимо от мащаба на държавата, в който действа библиотечната система, проблемите са идентични. Потвърдиха го думите на Дона Шийдър (САЩ) и на руската библиотечна колегия: слаби контакти със силните на деня, недостиг във финансирането, ниска популярност на библиотеката в новата информационна среда, липсата на ясна визия за промените на консервативната по природа библиотечна институция. Последното е там по важност, защото ще ми помогне да завърша текста си с втория извод, който трайно се оформи в съзнанието на колегите:
БИБЛИОТЕКИТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПРОМЯНА!
Тази необходимост се обуславя от интензитета, с който обществото се развива, а благодарение на новите технологии тя никога не е била по-лесно осъществима. Библиотеката може да бъде навигатор за индивида и обществото в бурния информационен океан, тя може да е център за основно и допълнително образование, тя може да е консултант на гражданина в ежедневната му дейност, тя може да е среда за творчески дейност – coworking space, тя може да е продуцент, хоби или място за социализация, тя може да е място за тиxо четене – тя може да е на практика всичко, което искат от нея хората и пак да запази облика си на библиотека. В това, предвид хилядолетната ѝ история, никой не се съмнява, просто
Call and action
Колеги!

Очаквайте материал за:


Международная научно-практическая конференция „Румянцевские чтения – 2017“: „500-летие издания первой славянской Библии Франциска Скорины: Становление и развитие культуры книгопечатания“, 18—19 апреля 2017 года.


[1] Международный форум Формируя будущее библиотек“. Репортаж Центр международного сотрудничества.// http://libfl.ru/ru/news/mezhdunarodnyy-forum-formiruya-budushchee-bibliotek [26.04.2017 онлайн].
[2] В периода 9–13 май очакваме Дона Шийдър в България.// https://www.ifla.org/node/11127 [26.04.2017 онлайн].