сряда, 27 април 2016 г.

Кризисен PR с корона / Crisis Communication With a Crown



F. 1 Recto 22,5х15 cm
Въпросът с кръщението на българския престолонаследник Борис, княз Търновски е един от най-наболелите в българското следосвобожденско публично пространство. Разкъсван между обещанието, дадено на бурбонската династия, първородният му син да е с католическо вероизповедание и желанието на българския народ да има православен наследник на престола на 22 януари 1896 г. (две години след раждането на престолонаследника) цар Фердинанд I обнародва своето решение – миропомазването на бъдещия цар Борис III в лоното на православната църква. За да притъпи негативите от публичния дебат, Фердинанд I афишира широко своето решение чрез печата. Настоящият документ е единичен двустранен отпечатък (ректо и версо), с който се обявява финалната воля на монарха. На лицевата страна е изображението на младия престолонаследник с обява за датата на покръстването, а на гърба е самият манифест

    
F. 1 Verso 22,5х15 cm
The issue of the baptism of the Bulgarian Crown Prince Boris, Prince of Turnovo was one of the most pressing in the post-liberation Bulgarian public space. Torn between the promise given to the Bourbon Dynasty that his firstborn son will be a Catholic and the desire of the Bulgarian people to have an Orthodox heir to the throne, on January 22 1896 (two years after the birth of the Crown Prince) Tsar Ferdinand I of Bulgaria promulgated his decision - the Chrismation of the future tsar Boris III in the bosom of the Orthodox church. To mitigate the negative impact of public debate Ferdinand I makes public his decision using widely the means of the press. This document is a single-leaf print (Recto and Verso), which announces the final will of the monarch. The Recto consists of an image of the young heir and the announcement of the date of conversion, while the back is the manifesto itself.

~~

сряда, 20 април 2016 г.

Ново заглавие: Print Culture Histories Beyond the Metropolis

Представям на вашето внимание интересен и съдържателен сборник, съставен от материали, отразяващи историческото развитие на провинциалната, периферната печатна култура в рамките на Британската общност. Предавам анотацията дословно, защото още не съм се сдобил с четивото, но ще си го зачисля в списъка с приоритетните заглавия:
~~
Print Culture Histories Beyond the Metropolis, ed. James J. Connolly, Patrick Collier, Frank Felsenstein, Kenneth R. Hall, and Robert G. Hall (University of Toronto Press, 2016: ISBN 9781442650626).

Bringing together leading scholars of literature, history, library studies, and communications, Print Culture Histories Beyond the Metropolis rejects the idea that print culture necessarily spreads outwards from capitals and cosmopolitan cities and focuses attention to how the residents of smaller cities, provincial districts, rural settings, and colonial outposts have produced, disseminated, and read print materials.

Too often print media has been represented as an engine of metropolitan modernity. Rather than being the passive recipients of print culture generated in city centres, the inhabitants of provinces and colonies have acted independently, as jobbing printers in provincial Britain, black newspaper proprietors in the West Indies, and library patrons in “Middletown,” Indiana, to mention a few examples. This important new book gives us a sophisticated account of how printed materials circulated, a more precise sense of their impact, and a fuller of understanding of how local contexts shaped reading experiences.

CONTENTS INCLUDE:

Part I: Circulation
Non-Metropolitan Printing and Business in Britain and Ireland between the Sixteenth and Eighteenth Centuries
By James Raven
“I have hitherto been entirely upon the borrowing hand”: The Acquisition and Circulation of Books in Early Eighteenth-Century Dissenting Academies
By Kyle Roberts

The 18th- and Early 19th-Century Evolution of Indian Print Culture and Knowledge Networks in Calcutta and Madras
By Kenneth R. Hall

Beyond the Market and the City: The Informal Dissemination of Reading Material During the American Civil War
By Ronald J. Zboray and Mary Saracino Zboray

Cosmopolitan Ideals, Local Loyalties, and Print Culture: The Career of George Chandler Bragdon In Upstate New York
By Joan Shelley Rubin

What Travels? The Movement of Movements; or, Ephemeral Bibelots from Paris to Lansing, with Love
By Brad Evans

Circum-Atlantic Print Circuits and Internationalism from the Peripheries in the Interwar Era
By Lara Putnam

Part II: Place
At the Dawn of the Information Age: Reading and the Working Classes in Ashton-under-Lyne, 1830–1850
By Robert Hall

Uneasy Occupancy: Sarah Grand, The Beth Book and a Colonial Reader
By Lydia Wevers

Alger, Fosdick, and Stratemeyer in the Heartland: Crossover Reading in Muncie, Indiana, 1891–1902
By Joel Shrock

Romance in the Province: Reading German Novels in Middletown, USA
By Lynne Tatlock

Print Culture and Cosmopolitan Trends in 1890s Muncie, Indiana
By Frank Felsenstein

Zones of Connection: Common Reading in a Regional Australian Library
By Julieanne Lamond

Organized Print: Clara Steen and Institutional Sites of Reading and Writing in the American Midwest, 1895–1920
By Christine Pawley

петък, 15 април 2016 г.

Покана: "Книгата отвъд книгата" - Малък разказ за читателите, които създават книги


Алберт Бенбасат е един стар книгозавър. Живял повече в ХХ век. Васил Загоров е млад книжен звяр, реализиращ се през ХХІ век. Близо три десетилетия разделят двамата възрастово, а за толкова горе-долу книгоиздаването тотално се преобрази, всички знаем как.
Какво сближава тогава двамата?
Те просто обичат книгите. Старите книги. Необичайните книги. И не само ги проучват, но ги и обгрижват. Събират ги и ги спасяват от унищожение, колкото им позволяват възможностите. Защото мислят, че това е важно, много важно.
            Да си направиш сам книга е изкушение, професионален интерес, колекционерска болест, а в някои случаи принуда от обстоятелствата.
През ХІХ век вестниците започнали да отпечатват романи, повести, разкази, разделяйки ги на епизоди, публикувани от брой в брой. Това продължило и през ХХ век, има го и сега, ала по-малко. Мнозина изрязвали и събирали тези „подлистници“, подвързвали ги (даже и с подръчни средства) и те се превръщали в книги. Случвало се, когато не си събрал всички изрезки, да си препишеш пропуснатото. Тези уникални книги, наречени „алигати“, ги няма в обществените библиотеки, често те не са регистрирани и в библиографиите. Двамата са се опитали да спасят и да покажат някои от тях.
            Друга библиофилска страст е подвързването на няколко книги или брошури в общо тяло. Нарича се „рекомплект“, още „конволют“. Който го създава, става притежател на нещо уникално, макар че идеята и системата на събирането „под един покрив“ на понякога разнородни издания не винаги е ясна. Двамата притежават доста такива книги, ще видите някои от тях в тази изложба.
            В нея е отделено място и за личните ръкописни усилия на хората, които имат нужда от определени текстове. Те записват и преписват на ръка, за да може словото да остане живо.
            „Самиздат“-ът е четвъртият акцент в този малък разказ. Понятието идва от руски език и е характерно за времената на тоталитарна несвобода на словото. Когато не можеш да издадеш легално книга, защото е забранена или нежелана, прибягваш до „самиздат”. Размножаването става в незначителен брой екземпляри – чрез преписване на ръка, на пишеща машина (често под индиго за повече бройки), по-рядко на циклостил, ксерокс. Но се изисква доста смелост, защото ако те хванат или наклеветят, има сериозни последици – не само за теб, но и за близките ти. Може би затова в България има твърде малко „самиздат“.

Заповядайте на откриването!
~~

петък, 8 април 2016 г.

Signed & Inscribed, Reed Gallery, Dunedin Public Libraries, New Zealand

Изключително интересна изложба на книги, подписани от техните автори, които са собственост на популярни личности. Какво е библиофилска култура? Изложбата Signed & Inscribed, Reed Gallery, Dunedin Public Libraries, New Zealand  дава ясен отговор на този въпрос. След описанието на понятията signed, inscribed и association copy в дъното на страницата са подредени по номера виртуалните витрини на изложбата (общо 22).

                                        Приятно гледане
                                           ~~

понеделник, 4 април 2016 г.

Нови ресурси: К. Кръстев. Българската книга

Анотация: Статията на д-р Кръстев представя реалностите формиращи и формирани посредством българската книга в периода до началото на ХХ век. Това е един от най-емблематичните материали в областта на книгознанието и литературознанието. Подходящ за студенти по истоия на книгата.