вторник, 13 януари 2015 г.

Капки мастило! Писането и неговите инструменти. Втора част.


Преди епохата на перодръжката и металното перо ситуацията с практикуването на ръкописния труд е още по-трудна и даже неприятна. Трябва да уловиш гъска и да й отскубнеш перото. Тук, общо взето, най-безболезненият вариант е перо за писане и гъска със зеле. Гъските, все пак, са агресивни същества и хапят лошо. Така всеки, който иска да пише, трябва да има сериозна причина, за да се захване с подобно знаимание. Ако оставим шегата на страна, пернатите животни често чистят перата си, можем да подчертаем причините, които са принудили хората да използват птичи и особено гъши пера. Перото на гъската има дебела основа и е удобно за хващане. То е гъвкаво и устойчиво, може да се подостря многократно. Най-голямото му предимство обаче е, че то действа на принципа на писалките и химикалките по дължината му минава голяма кухина, която побира мастилото и позволява на преписвача да изпише няколко думи или цяло изречение. 
Другото средство за писане през Средновековието са тръстиковите калеми, които имат сходни характеристики с птичите пера. Тръстиката е разпространено растение, все пак заблатяването не признава исторически и географски граници. Изсушените тръстикови стебла се обработват и подострят лесно, а в средата имат канал, който по подобие на птичето перо задържа известно количество мастило.
Предвид особеностите на ръкописната книга, чието преписване е отнемало доста време, птичите пера и тръстиковите калеми напълно са удовлетворявали книжовниците от предмодерната епоха.
Вижте повече подробности за предмодерните инструменти за писане тук

~~

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар