2014 година и животът ми с книгите. Фоторазказ!

Зимата на 2014 година мина спокойно, празнувахме всички възможни празници, ползотворно ползвахме творческия си отпуск. После изпитахме студентите и зимата си отиде. Пролетта започнахме с обичайното събитие, което доц. Парижкова организира по повод Международния ден на книгата и авторското право - 23 април. Наградихме студентски есета и плакати и връчихме за четвърта поредна година наградата за принос в областта на науките за книгата - Четящият човек!

Ректорът проф. Стоян Денчев връчва приза на проф. Алберт Бенбасат.

Наградихме професорите Алберт Бенбасат и Яни Милчаков, а за приноса й в стимулиране на четенето с приза беше отличена и Гергана Турийска. Аз избрах наградите - ценни български издания! Още съжалявам, че след като ги открих, не успях да ги запазя за собствената си колекция. Тук можем да се отплеснем на тема библиофилия и библиомания, но има още много неща за разказване.

В рамките на събитието с колегата Камелия Планска представихме изложбата "Сред сенките на книгите", която акцентира върху нерадостната съдба на хиляди томове, които изчезват ежегодно.

Неуспешен ден за търговците, нерадостен ден за книгите - захвърлени под дъжда.

Пролетта започна ударно с посещение с научноизследователска цел във вечния град - Рим. Повярвайте ми, там има какво да се научи за книгата и нейната история. Като започнеш от уличните сергии, на които можеш да откриеш редки и ценни издания дори от XVI век, и приключиш с музеите, изложбите и библиотеките - безценна информация за всеки хуманитарист. 

Ако, търсиш нещо ценно, просто се оглеждай за пергаментовите подвързии на печатните книги от епохата на ръчната преса.

За нас изключително ценно беше посещението в университета Сапиенца и в Biblioteca Universitaria Alessandrina, в която се пазят изключително ценни образци на книжовната култура. Запознахме се с работата на колегите, колекцията и възможностите за достъп до документалните съкровища на Италия. Това са само част от ценните книги, до които успяхме да се докоснем.

В читалнята за редки и ценни издания.

 Европа, Африка и Азия на титулната страница на Theatrum Orbis Terrarum

Първият модерен атлас - Theatrum Orbis Terrarum, издадена в Антверпен, 1570 г.

 Ръкописен зооложки албум.

 Репродукция по гравюрата на Албрехт Дюрер - "Носорог" (1515). Цветовете са възпроизведени по описание на "очевидец".

 Страница от първия печатен моден албум.

Не по-малко ценна информация за миналото на книгата намерихме и в музея на Ватикана, където са "прибрани" наистина неописуеми съкровища. Видимите само създават шок за сетивните възприятия, не мога да си представя тези, които са под ключ.

Статуя на жреца Удяхоресни - 27 династия. Мощната магия на текста може да бъде обезвредена чрез поругаване.

 Хермес-Анубис и Васил-Васил - елинистично египетско изкуство от епохата на Птолемеите - III век пр. хр.

 Египетски жрец с папирусов свитък на коленете.

 Поетеса.

 Саркофаг със скулптурни групи, изобразяващи мъже и жени със свитъци в ръце. Средата на III век.

Римската мемориална скулптура подчертава професионалния живот на покойния, което показва, че саркофага е на представител на интелектуалния или творческия елит.

 Поетеса.

 Клио - музата на историята води своите записки и никога не забравя!

Накрая и ние взехме, че показахме върху какво работим. Представих смелата си теза относно мистификациите, свързани със славянското кирилско книгопечатане във Венеция през XVI век. По-късно ще кача текста.

После отново стана топло! Книгите ме преследваха дори когато исках да си почина.

С колегите преминахме обучение по дистанционно преподаване, което аз водих. 

 После взех, че се хабилитирах - след продължителни "мъки" :)

На публичната ми лекция даже публика се събра...

Раздавах и автографи :)

Отново стана време за изпити и отново не мина без процедура по "обезоръжаване".

После настъпи време за море и със семейството тръгнахме на път. Посетихме дивия, чутовен гръцки полуостров Пелион - родината на кентаврите. Беше хубаво, забавно, интересно. Там открих и най-старата библиотека в Гърция, която е поставила началото на възраждането на милите ни южни съседи.

Библиотеката в Милиес.

Библиотеката е в отлично състояние, а за безценната памет на гръцкото общество се полагат завидни грижи.

Как летуват младите учени, и застаряващите...

После дойде септември и настъпи време отново да се захванем за работа. С колегата Добри Бояджиев посетихме Антверпен и участвахме в годишната конференция на Society for the History of Authorship, Reading and Publishing. Представихме нашия проект за географска информационна система, която осигурява информация за българската история на книгата в периода от Освобождението до Независимостта (1878-1908). Слушахме много интересни доклади на тема книга и религия, срещнахме интересни хора, научихме нови неща.

 Колегите проявиха интерес към работата ми, но кирилицата бързо го уби:)

Монографията ми беше представена по време на дискусия за историческите изследвания на книгата извън англо-американския свят.

Проектът ни също предизвика интерес...

породи много въпроси...

и ни обнадежди, че сме в крачка със световните научни тенденции.

Останахме впечатлени от организацията на конференцията и от множеството  различни мероприятия, организирани от домакините. Присъствахме на изложба на нестандартни издания - Power Print.

Домакин на изложбата беше Академията за изящни изкуства.

 Книги без текст!

 Книги, изискващи участието на "читателите". В едната имаше хапчета, които да ти "оправят" настроението.

 Книга - маска.

Книга, "подвързана" в бутилка и др.

През декември организирахме първата конференция на Лятна академия за управление на знанията, която премина изключително успешно.

Накрая на годината получихме дипломите си за академични звания и длъжности - добър завършек на една добра година. Плановете за следващата са начертани, дано и годината да оправдае очакванията ми.

Дипломата ми за академична длъжност доцент.

Ректорът ми даде думата, май малко се разчувствах, но моментът беше наистина важен за мен.

Днес е последният ден от една, както се вижда, динамична и интересна година.

ЧЕСТИТА НОВА 2015 ГОДИНА!!!

Конференция по история на журналистиката и комуникациите. New York University.

За всички, изкушени от журналистиката и нейната история, едно предложение от American Journalism Historians Association и историческият отдел на Association for Education in Journalism and Mass Communication (AEJMC):

 

Call For Papers, Presentations, Panels And Participants:
The 2015 Joint Journalism And Communication History Conference

When: Saturday, March 21, 2015

Time: 8:30 a.m. to 5 p.m.

Place: Arthur L. Carter Journalism Institute, New York University (http://journalism.nyu.edu/)

Cost: $50 (includes continental breakfast and lunch)

Abstract Submissions: Must be uploaded at http://www.mediahistoryexchange.org no later than Wednesday, January 7, 2015.

Acceptance Notification Date: Wednesday, February 4, 2015.

You are invited to submit a 500- to 600-word proposal for completed papers, panel discussions or research in progress for presentation at the Joint Journalism and Communication History Conference—the American Journalism Historians Association and the AEJMC History Division joint spring meeting. Innovative research and ideas from all areas of journalism and communication history and from all time periods are welcome. Scholars from all academic disciplines and stages of their academic careers are encouraged to participate.

Your proposal should include a brief abstract detailing your presentation topic and a compelling rationale as to why your research would interest an interdisciplinary community of scholars. After requesting a free membership at http://www.mediahistoryexchange.org, you will see step-by-step instructions to upload your proposal.

Questions? Contact conference co-coordinators Carolyn Edy, Appalachian State University, of the AEJMC History Division (edycm@appstate.edu) and Jennifer E. Moore, University of Maine, of AJHA (jennifer.e.moore@maine.edu).

Follow us for conference news and updates:

Twitter: @jjchcnyc (#JJCHC)

Facebook: http://bit.ly/fb-JJCHC 
JJCHC blog: http://journalismhistorians.org/

Британската библиотека и нейните съкровища

Четвероевангелието на цар Иван Александър е една от най-изящните книги на българското средновековие - без нея не може да се мине по история на книгата. Днес, обаче, ме попитаха по време на занятия, защо в името на ръкописа участва и определението "лондонско". Веднага се сетих две неща. Първо - ние, българите, го наричаме така, защото пътищата на историята са го отвели до града на Темза (съхранява се в Британската национална библиотека в Лондон под номер  Add. MS 39627) и второ - при посещението ми в столицата на Обединеното кралство осъзнах, че мястото му е предначертано от Съдбата. Съдбата си знае работата! Не, че съм фаталист или страдам от дефицит на национална гордост! Чисто и просто ръкописът се намира при перфектни условия в галерията на британската библиотека, която носи името на сър Джон Ритблат. Там редом до родното четвероевангелие са изложени 200 от най-известните ръкописи, инкунабули, старопечатни книги, карти и документи от цял свят [виж тук]. 

Във витрините са наредени едно до друго най-ценните съкровища на книжовно-документалното наследство. Ако смятате това твърдение за пресилено и сладникаво, ето и част от примерите: Синайски кодекс (най-старият запазен текст на Библията), Сага за Беоулф (без Анджелина Джоли), Великата харта на свободите - Magna Carta Libertatum (на крал Джон Безземни), Гутенберговата библия, Първо фолио на Шекспир (издание, чийто екземпляр скоро счупи рекорда за най-скъпа антикварна книга), Диамантената сутра (най-старата печатна книга). Изложбата надхвърля територията на континентална Европа и представя редица други уникални образи на писмената култура.

Приятна компания, нали?!

В галерията не може да се снима, но срещу нея можеш да пиеш кафе в компанията на преса за гравюри. Вижда се и основата на стъклопакета, който съдържа колекцията на крал Джордж III, разположен в сърцето на библиотеката.

Малко известно е, също така, че в изложбената зала на националната библиотека в Лондон са Видинското евангелие на Иван Страцимир (Сигнатура Add. MS 39625) и евангелието на Стефан Душан (Сигнатура Add. 39626), които дават уникалната възможност да се видят наведнъж три славянски царски евангелия от XIV век. Колекцията е много по-богата [виж тук].

Има разбира се и кусури, а ние - пътниците от племето на родния именит търговец на розово масло, трябва да ги изтъкнем. Когато посетите галерията, веднага ще забележите, че е пълно с "мъже в черно", които зорко бдят никой да не снима. По-добре не се пробвайте, от "колегите" разбрах, че осветлението пречи на всички папарашки изцепки. Другият проблем се отнася до същността и духа на книгата - малко е странно да гледаш мъдростта на вековете в ролята на статичен музеен експонат, който може само да се съзерцава.

После се сетих, че имам и друг повод да пиша за галерията на Ритблат. До 25 януари 2015 г. там е представена уникална изложба, свързана с името на Алдус Мануциус - един от пионерите на модерното книгоиздаване: Collecting the Renaissance: The Aldine Press (1494-1598). Така че, който посещава по празниците съвременния Анкх-Морпорк, може да намине и оттам - заслужава си времето и е безплатно (както повечето британски музеи).

Ваш хронист:

Дворецът на ръчната преса - Plantin-Moretus Museum

 Impressio Librorum. Theodor Galle (Flemish, 1571–1633).

През XVI век печатането на книги се трансформира от занаят в сериозен бизнес. Предприемаческият дух в Нидерландия – първо като испанска провинция, а после и като независима държава – помага за бързото развитие на книгопечатането. В печатниците се обособяват специализирани професионални категории, спазва се строга поредност на технологичните процедури и трудова дисциплина. На горната илюстрация: вдясно – господар или управител (фактор); зад него – пресите се обслужват от въртач (долу) и подавач (горе), който зарежда машината и омастилява формата; долу вляво – печатните форми се подготвят от словослагатели. Те седят пред наборните каси и нареждат текста по образец, закачен пред тях. Пробните отпечатъци (коректури) се преглеждат от коректори, които стоят над словослагателите; долу и горе в центъра – печатницата се обслужва от общи работници (слуги). Най-често те са деца, които се подготвят за печатари или словослагатели. Слугите поставят на големи маси отпечатаните листове и ги подреждат в правилния ред, за да формират колите и книжното тяло. По-късно с подредените листове се заема книговезеца. Носенето на мастила, хартия и почистването на печатницата и наборния материал също е дело на малките слуги. Печатницата трябва да е в светло, проветриво помещение, за да може словослагателите да виждат набора и печатарите да сушат готовите отпечатъци.

ЗА ПОДРОБНОСТИ

НО КАК ИЗГЛЕЖДА ПЕЧАТНИЦАТА НА XVI ВЕК?

Намираме се във вътрешния двор в къщата на семейство Плантен-Моретус. На първия етаж се намират просторните осветени помещения на издателството и печатницата, а на втория – къщата на собствениците. Правоъгълната форма не е случайна – тя се свързва с манифактурния характер на работата. Поръчката влиза от едната страна, текстът минава от стая в стая и от отдел в отдел, a след известно време се връща в същото помещение, но вече като завършена книга.

ЕТО Я И КАСАТА

Четирите прозореца, покрити с дървени капаци, гледат към улицата и площада. От катедрата под тях представителите на  семейство Плантен са преговаряли с клиентите си. Вляво е разположена хитроумната каса на издателството, която побира определено количество пари, а основната сума пада в таен железен сейф. След като се договори поръчката, ръкописът се предава в помещението на редакторите. За семейство Плантен работят най-големите хуманисти от XVI и XVII век.

На тези големи маси редакторите и коректорите четат пробните отпечатъци и нанасят своите бележки. Масата е голяма и просторна, за да се поставят макетите, които понякога съдържат по 16 или 32 страници. Забележете ъглите на работния плот, които са скосени за по-голямо удобство на работещия. Естествената светлина също е важна за прецизната работа и здравето на професионалния читател. Знаците, с които се маркират грешките на автора и словослагтелите, не са се изменили много за последните 400 години.

През XVI век, заради нарастващата конкуренция, титулната страница се утвърждава като задължителен елемент от книгата. Издатели от ранга на Кристоф Плантен и Ян Моретус поръчват оформлението на книгите си в ателеието на Петер Паул Рубенс. На снимката долу се виждат основните етапи от изработката на титула – скица на основните шрифтови и илюстративни елементи, макет със съотношенията между отделните съставни части, медна гравюра и отпечатък.

При придвижването на текста между различните отдели на печатницата личните контакти между работниците са ограничени до минимум. За да не влизат в спорове и излишни диалози, които да пречат на работата, те си предават готовите материали посредством "вътрешна поща".

След като текстът и оформлението на книгата са планирани, тя отива в печатницата. Там словослагателят подбира шрифтове за печат и започва набора, спазвайки определени утвърдени практики при комбинирането на гарнитурите и размера на шрифтовете. Ошрифтяването на текста е важна част от културата на печатната книга. Тя е своеобразна форма на навигация за читателя в текста. Затова регалът (на снимката долу)  е оборудван с набор от тави, които съдържат различни шрифтове. Словослагателят подрежда необходимото количество буквен материал и започва набор по предоставения му ръкопис. За да не се затруднява от индивидуалните особености на всеки шрифт, на ръкописът е направен официален препис, който се съгласува между редактора и автора.

За да спазва формата на страницата и да проверява за грешки в набора, словослагателят подрежда буквения и слепия материал (който разрежда текста) в специално приспособление, наречено компас. Показаните по-долу компаси от XVI и XVII век са изработени от дърво и са с различни размери. По-късно се появява вариант на уреда от метал, с динамично рамо и метрична линия, която може да се настройва според формата на бъдещото издание.

Готовата форма се монтира на коректурен валяк (долу) и се отпечатва в един екземпляр. Текстът се прочита на хартия, сверява се с преписа за евентуални грешки при набора и се дава за печат.

След корекциите печатната форма се слага на маса до печатарската машина в очакване да бъде монтирана. След това тя се зарежда в машината, където се пристяга със специални болтове, за да издържи на натиска. Словослагателят и печатарите трябва да постигнат синхрон, който да осигури непрекъсната заетост на пресата. След като приключи със старата форма, която вече е отпечатана, подавачът я връща на словослагателя, за да може той да я разпилее в наборната каса и да почне работа по следващата форма. Кураторите на музея подчертават, че печатницата е била и най-шумното помещение, защото в синхрона често са се появявали пукнатини, които са ставали причина за скандали и конфликти между печатарите и словослагателите. Пресите, които се обслужват и задвижват на ръка, също са подложени на напрежение и затова са захванати със специални греди за тавана.

Наред с отпечтването на текста (letterpress), в печатницата работи и преса за отпечатване на илюстрации. Те се възпроизвеждат на специална машина, която се отличава по своята конструкция от винтовата ръчна преса за текст. По-късно през XIX век сливането на двете технологии ще доведе до възникването на автоматичните ротационни печатни машини.

Готовите книги се подвързват и се подреждат на стелажи, за да изчакат своята реализация и разпространение. Част от тях остават в библиотеката на издателя и никога не намират своите читатели.

Всички издадени книги се описват в издателския каталог. Това библиографско помагало, което по времето на Плантен се води на ръка, по-късно става ключов маркетингов механизъм - издателско-търговска библиография.

А днес за всичко това просто пускаме принтера!

~~

Ваш хронист:

Бележки:

1. Фотографиите в този пост са авторски.

2. Planten-Mouretos museum: http://www.museumplantinmoretus.be/Museum_PlantinMoretus_EN