Това е забавна миниатюра, която показва как през годините текстовете се променят, въпреки твърденията, че писмеността създава устойчивост и ред в съзнанието на хората. Представеният тук първи текст на известната притча за щуреца и мравката е от "Българско народно календарче за година 1869", издадено в Цариград в печатницата на в. "Македония". Възрожденският печатен вариант е сравнен със съвременната адаптация на Александър Божинов. Сравнението е показателно и как фолклорът може да помогне за разгръщането на потенциала на даден творец десетилетия и столетия по-късно. Затова не забравяйте старите и древните книги.
Щурец и мравка
— Бабо Мравке, где така?
— Тичам Щурчо за храна.
А ти къде със таз гъдулка?
— Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
— А когато сняг забръска,
що ще правиш ти зимъска?
— Ще поискам срам не срам,
аз от твойто житце сбрано.
— Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!
Александър Божинов
Прекрасно откритие. Браво.
ОтговорИзтриване