вторник, 8 октомври 2019 г.

Дървета, трифиди, клишета

Клишето и стереотипът са понятие, пейоративно натоварени от литературната наука с такава голяма плътност, че дори и днес, в апогея на компютърните технологии, можеш често да ги чуеш, дори на маса! Всъщност и двата термина обозначават печатарски технологии, които са изключително полезни за развитието на издателския бизнес - такъв, какъвто го познаваме днес. Това означава, че благодарение на тях, може да четем много на брой евтини, разнообразни по вид и тема книги. Разкриването на обществената значимост на споменатите печатарски нововъведения, от своя страна, ни въвежда в една клиширана ситуация, при която апотеозното мислене по въпросите за книгата се е превърнало в твърд стереотип. Парадокс!?! Е, всъщност няма да насилваме общественото мнение. То е ясно - книгата е важна за всички нас. От витрините на книжарници и от екраните ни гледат стотици заглавия седмично. Те ни обещават един по-добър, по-разумен, по-спокоен, а защо не и по-забавен живот. Може би поради това никой от нас не се замислял до каква степен може да се разчита на информацията, заключена между кориците. Не, няма да създам поредния текст за вредата от непроверената информация и за творческото шарлатанство... Просто ще ви оставя тук един цитат  от "Денят на трифидите" на Джон Уиндъм (1951), а вие помислете върху него. Помислете, но самостоятелно, без да се влияете от хилядите невидими клишета и стереотипи, разпръснати около вас.

Бил: "По същото това време полагах големи усилия да изуча азбуката на селското стопанство. Оказа се, че това не е от тези неща, които лесно се научават по книга. Например на нито един от авторите не му беше хрумнало, че някой потенциален фермер ще започне от абсолютната нула. Вследствие на което установих, че всички трудове започваха от средата, приемайки за даденост и наличието на база, и познаването на терминологията — неща, които при мен липсваха. Специализираните ми знания по биология се оказаха абсолютно безполезни в практиката. Голяма част от теорията включваше материали и вещества, които или не можех да си доставя, или ако ги намерех, не бях в състояние да разпозная. Съвсем скоро разбрах, че когато отхвърля нещата, с които не след дълго нямаше да мога да се снабдявам — изкуствени торове, вносни хранителни смески и всякаква техника с изключение на най-простата, — щях да пролея много пот, за да осигуря някакви, при това много проблематични заместители.

Книжните знания по коневъдство, обработка на млечни произведения и касапски процедури също се оказаха неподходяща основа за тези изкуства. Има толкова случаи, когато човек не може да спре процеса, за да направи справка в съответната глава на книгата. На всичкото отгоре действителността упорито ни представя загадъчни несъответствия с простотата на написаното".


Няма коментари:

Публикуване на коментар