петък, 15 април 2016 г.

Покана: "Книгата отвъд книгата" - Малък разказ за читателите, които създават книги


Алберт Бенбасат е един стар книгозавър. Живял повече в ХХ век. Васил Загоров е млад книжен звяр, реализиращ се през ХХІ век. Близо три десетилетия разделят двамата възрастово, а за толкова горе-долу книгоиздаването тотално се преобрази, всички знаем как.
Какво сближава тогава двамата?
Те просто обичат книгите. Старите книги. Необичайните книги. И не само ги проучват, но ги и обгрижват. Събират ги и ги спасяват от унищожение, колкото им позволяват възможностите. Защото мислят, че това е важно, много важно.
            Да си направиш сам книга е изкушение, професионален интерес, колекционерска болест, а в някои случаи принуда от обстоятелствата.
През ХІХ век вестниците започнали да отпечатват романи, повести, разкази, разделяйки ги на епизоди, публикувани от брой в брой. Това продължило и през ХХ век, има го и сега, ала по-малко. Мнозина изрязвали и събирали тези „подлистници“, подвързвали ги (даже и с подръчни средства) и те се превръщали в книги. Случвало се, когато не си събрал всички изрезки, да си препишеш пропуснатото. Тези уникални книги, наречени „алигати“, ги няма в обществените библиотеки, често те не са регистрирани и в библиографиите. Двамата са се опитали да спасят и да покажат някои от тях.
            Друга библиофилска страст е подвързването на няколко книги или брошури в общо тяло. Нарича се „рекомплект“, още „конволют“. Който го създава, става притежател на нещо уникално, макар че идеята и системата на събирането „под един покрив“ на понякога разнородни издания не винаги е ясна. Двамата притежават доста такива книги, ще видите някои от тях в тази изложба.
            В нея е отделено място и за личните ръкописни усилия на хората, които имат нужда от определени текстове. Те записват и преписват на ръка, за да може словото да остане живо.
            „Самиздат“-ът е четвъртият акцент в този малък разказ. Понятието идва от руски език и е характерно за времената на тоталитарна несвобода на словото. Когато не можеш да издадеш легално книга, защото е забранена или нежелана, прибягваш до „самиздат”. Размножаването става в незначителен брой екземпляри – чрез преписване на ръка, на пишеща машина (често под индиго за повече бройки), по-рядко на циклостил, ксерокс. Но се изисква доста смелост, защото ако те хванат или наклеветят, има сериозни последици – не само за теб, но и за близките ти. Може би затова в България има твърде малко „самиздат“.

Заповядайте на откриването!
~~

1 коментар:

  1. Браво! Идеята ви е прекрасна - малък празник за духа в това все по-бездуховно време! Ще дойда с удоволствие!

    ОтговорИзтриване