Българската обложка от началото на ХХ век

Вече говорихме за опитите на българските книгоиздатели да догонят своите европейски колеги чрез заемането на чужди маркетингови и оформителски решения в края на XIX и началото на ХХ век. За да сме обективни, трябва да бъде отбелязано, че през същия период започват да се наблюдават опити за създаване на уникален, собствен външен вид на издателските серии и поредици. С налагането на някои имена в българското изобразително изкуство и появата на Рисувалното училище (1896) книгоиздателят все по-често ще влиза във взаимодействие с художник-графикът. Ето и някои от първите примери.

Проект за корица на детско списание, Петър Морозов (1903):

Корицата на "Библиотека цвят" по проект на Харалампи Тачев (1918):

Корицата на "Всемирна библиотека" на Александър Паскалев по проект на Александър Божинов (1919):
л

Книгоиздателство "Аргус" и новите идеи на Иван Милев в оформлението на книгата (1922):

Залага се много и на патриотичната тенденция. Художествена библиотека "Древна България" е една от малкото запазени у нас издателски марки (20-те - 30 те г. на ХХ век):

През 20-те и 30-те г. на ХХ век се забелязва тенденция по изместването на художествено оформените корици с такива, съставени изцяло от типографски елементи. Тази промяна може да се проследи в трансформациите на "Всемирна библиотека" :
л

През първите три десетилетия на ХХ век архитектурните и флоралните елементи се застъпват в оформлението на българската книга с абстрактните и типографските мотиви. Конкуренцията на пазара между множество малки, евтини книжки изисква индивидуално оформление, което да отличава поредиците една от друга. Въпреки това определени художествени елементи и стилове взимат превес, което може да си проличи в сходното оформление на книгоиздателските продукти:

Авторът на корицата не се споменава в издателските данни, а името му често е отпечатано в сами проект с монограм, дребен шрифт и неясно. Такъв е случаят с оформлението на "Нова художествена библиотека" на издателство Отец Паисий, Пловдив, чиито автор се крие от очите на библиографите в долния десен ъгъл на обложката. Засега не е открито копие с отпечатък, който да е достатъчно чист, за да бъде разчетен.

~~