вторник, 9 октомври 2018 г.

За гайдите, гордостта и фактите

От малък ме учат, че българската гайда е нещо уникално, локално и неповторимо. Така ми въздейства, когато я чуя. Не мога, обаче, да пренебрегна факта, че вече няколко пъти срещам този инструмент в книги и гравюри от различни европейски земи, които не са свързани с България и Шотландия. Затова споделям с вас една от тях. Гайдар на Албрехт Дюрер (1514). Мотив от Нюрнберг, Централна Германия. Гледам я и си мисля, че ни трябва повече фактология и по-малко митология, па току-виж с не толкова велико и уникално минало имаме едно по-обикновено, но нормално бъдеще!
~~

1 коментар:

  1. Приветствам намирането на факта (гайдата) и напълно споделям заключението. Ще добавя, че преследването на изключителност/уникалност нито е знак на самочувствие, нито помага за неговото извисяване. Имаме си достатъчно основания за нац. самочувствие, не ни трябват изкуствени фокуси. Поздрави!

    ОтговорИзтриване