петък, 2 ноември 2018 г.

За прародителите на авторското право

Преди появата на модерното авторско право съществуват две основни средства за защита на книгоиздателския продукт от интелектуални посегателства. Първото е свързано с регистрация на книгата от страна на държавната цензура, която удостоверява, че дадено лице е отговорно за определен текст, покрило е законовите изисквания и, съответно, може да я разпространява законно. Тук се потвърждава гледището на М. Фуко, който казва, че авторът се появява, защото трябва някой да отговаря пред държавата. Второто се отнася до контрола на автора или издателя върху целия тираж, който се осъществява или с печат, или с подпис на правоносителя на гърба на заглавната страница, често под разрешителното за печат. 
Защо се налагат подобни мерки? Ако чужд издател или автор иска да направи пиратско издание, то няма да фигурира в регистрите на цензурата, а през XIX и първата половина на ХХ век е доста трудно и нерентабилно да се направи дубликат на книга. Втората мярка се взима с цел ограничаването на надтиражите, които печатниците си позволяват да правят в условията на либерално пазарно книгоиздаване и при липсата на специализран закон за авторско право. Клиентът поръчва тираж 1000 екземпляра, печатницата отпечатва 1100 и по този начин на пазара се появяват бройки, от които не печели авторът или издателят. Наличието на автограф на гърба на заглаваната страница пресича тази практика. 

Още по темата
~~

Търговско ръководство за тръгувание, промишленост, мореплавание и за тръговски делания. Цариград : Т. Дивитчиянов, 1858, с. 2.


НБКМ сигнатура: Ст 58.436

Няма коментари:

Публикуване на коментар