сряда, 27 ноември 2019 г.

За грамотните роби или как се обучава пишеща "вещ"


Грамотният роб е от изключителна важност за развитието на книжовната култура, науката и литературата в Античния свят. От Полибий, През Цицерон до Плиний Млади са останали документални следи за това, че ученият, мемоаристът и изобщо римлянинът в ежедневието си е диктувал своите мисли на грамотен човек, който е негова собственост (своеобразен антроподиктофон). Робите, владеещи бързопис, са били толко важни, че техните господари са им поверявали правото да пишат началните и заключителните думи в писмата от тяхно име. Докъде е стигало това влияние в сферата на историята и литературата? За това могат да се правят само догадки! Ясно е едно - за заможните римски граждани грамотният роб е бил задължителна придобивка. Долният фрагмент хвърля известна светлина върху въпроса за обучението по тахиграфия – бързопис.

Договор за изучаване на бързопис (155 г. от н. е.)
Панехотис, наречен още Панарес, бивш космет на града Оксиринх, чрез приятеля Гемел на бързописеца Аполоний поздрав. Представих ти Хайрамон, роб, за да учи бързопис, както знае синът ти Дионисий, за срок от две години от настоящия  месец Фаменот (25.II-26.III) от осемнадесетата година на господаря Антонин Цезар с възнаграждение, уговорено между тях, сто и двадесет сребърни драхми без пари за празниците. От тях ще получиш първата вноска в размер на четиридесет драхми, втората ще вземеш в размер на четиридесет драхми, когато робът мине целият учебник, а третата – останалите четиридесет драхми – ще вземеш, когато робът пише изцяло проза  и я чете безупречно…

Веселин Бешевлиев. Писма и документи на папирус. София : Наука и изкуство, 1985, с. 115

Няма коментари:

Публикуване на коментар